Ана Аврам Вентура е родена през 1925г. в Русе. Дъщеря е на богатият русенски фабрикант Аврам Вентура. Макар, че произхожда от добро и богато семейство, Ана го напуска, напуска и френския колеж в Русе и минава в нелегалност. За годините, в които живее Ана Вентура е един от големите водачи на съпротивата в русенска област и се превръща в Лицето на борбата срещу Холокоста в Русе.
Ана Вентура е член на нелегалната организация “Макаби”, съратничка на ремсистката Тинка Джанин. Секретар на градския комитет на РМС в гр. Русе. Шумкарка, участвува в терористични акции, подкупва полицаи и извършва саботаж във фабрика „Жити”.
Русенските евреи по онова време не давали голямо образование на дъщерите си и браковете между евреите рядко били по любов. Ана се е борила за справедлив свят, без фашизъм и дала живота си за това, в което вярвала.
Тя се укривала из града. Била издирвана от полицията под дърво и камък, но неуспешно. Ана имала фалшива лична карта и ходела свободно по улиците на Русе. Хората, които са я познавали, не са я предавали. 
Арестували баща й и го инквизирали жестоко да предаде дъщеря си, но той не знаел къде е тя. Стигнало се дотам, че той трябвало да повика еврейски адвокат, който да го освободи от ареста. Действително такъв адвокат се намерил и той отишъл при градоначалника на Русе да ходатайства за освобождаването на арестанта. Адвокатът обаче поискал 50 000 лева, уж искани от градоначалника за освобождаването на Аврам Вентура. Арестантът упълномощил адвоката да изтегли тази сума и след като го освобожили от ареста, той чрез Държавния вестник се отказвал от дъщеря си. След 9 септември 1944 г. се оказва, че адвокатът е дал на градоначалника само 5-6 хиляди лева. Останалите е взел за себе си.
През зимата на 1944 година Ана Вентура се скрива в хотел Метропол, но е предадена от своята фризьорка. Полицията я намерила в хотела и я застреляли още там.
Днес има улица на нейно име. Бившата улица „Давид“ се казва „Ана Вентура“.
След смъртта й майка й полудяла от скръб, баща й заминал някъде из Южна Америка и никога повече не се завърнал…
–
The Site публикува тази статия с материали и снимки от уикипедия, книгата
„Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник“ от Мариана Димитрова и Стоян Йорданов, „Спомени от годините на Холокоста – 1940-1943“ Кратка автобиография на Самуил Ардити, „Историята на Един голям българин с еврейско име“ на Тодорина Гърдева, Онлайн издание на Съюза на слепите в България „Зари“
