1-30 юни 2017 - Изложба живопис на Живко Лазаров и Гриша Кубратов

На 1 юни 2017 г. в Малката изложбена зала на Дружество на художниците - Русе на ул. "Борисова" 6 ще представят за първи път своя съвместна изложба художниците Живко Лазаров и Гриша Кубратов. Тя съдържа около 40 живописни платна и ще продължи до края на юни. Предизвикани,съдени,търсещи или погалени,така ни карат да се чувстваме картините.Нашепват ни или крещят,понякога дочуваме мелодия,но винаги и всеки път различна. Нека тайнството продължи и да получим своята доза общуване със Света на вдъхновението,провокативността,контраста и цветовете, в колебания и категоричност… Живко Лазаров КАРТИНАТА КАТО СЦЕНА Взирайки се в Празнотата, мислено се превръщам в създател на светове, търсейки устойчивост на идеи, чрез форми скрепени с „лепилото” наречено Време. Разпадаща се „устойчивост”, това е картината! Тя ту е знак, зад чиято привидна застиналост се крие своеобразна „машина на времето” готова всеки момент да поеме към нови паралелни светове, ту е сцена, където художник и зрител творят и мечтаят заедно, и където цветът е символ и философия на емоциите. Технически, неуморните и трудолюбиви четки изминават стотици километри, за да достигне тази цветна приказка или история до теб. Искам да им дам мощ, мащаб и монументално звучене, и така тази тяхна енергия да се докосне до всеки. Често си мисля за силата на езика в картината, за това как образите пораждат словото, което после ги интерпретира и така сто зрители застанали пред една картина виждат сто картини. Ето как изкуството може да се мултиплицира! Тези образи са носител на информация и идеи, те са енергията трансформираща се в един свят на „Дежа вю̀” и в „спомени на неизбежното ни бъдеще”. Те са сънищата или другата реалност даваща ни възможността да се пренесем в една по-различна Вселена. Картината ни дава шанс да запазим тази енергия за Вечността и в този смисъл тя е своеобразна банка за съхранение на образи и мисли, на идеи, които да споделим със Света. Картината е приказка без начало и без край, посочваща път и на автор и на зрител как да творят заедно в търсене на вечните въпроси за безсмъртната Душа и за живота тук на Земята. Често се питам: Остават ли картините някъде? Да! Те са там, в Нищото, в Чернотата, от която се пораждат всички цветове докоснати от Светлината, за да се проявят същностите на нашите очаквания, надежди и мечти. Благодаря ви за съавторството! Нека всеки открие себе си и посока за пътешествие. Светът знае за вас и ви очаква! И ако все още се питате какво се случва след края на изложбата…, ами вие сте вече там, в картината. Гриша Кубратов Снимки: Огнян Жеков

Още от Култура

Още от Изложби