Денят на труда и международната работническа солидарност се отбелязва всяка година на 1 май и е официален празник в България. На този ден в много държави по света се почитат социалните и икономическите постижения на работническото движение.
Произходът на празника води началото си от международното социалистическо движение през XIX век и борбата на работниците за основни трудови права. На 1 май 1886 г. в САЩ профсъюзите организират масова стачка с участието на над 300 000 души, настоявайки за въвеждане на 8-часов работен ден. След няколкодневни протести в Чикаго се стига до сблъсъци с полицията и охранителни сили, при които има ранени и загинали. На 4 май, по време на протест срещу насилието, е хвърлена бомба, при която загива полицай и има ранени. Впоследствие седем анархисти са осъдени и екзекутирани, макар по-късно да бъдат признати за невинни.
През 1889 г. на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж е взето решение да се организират международни прояви в подкрепа на чикагските събития. По-късно, през 1904 г., социалистическа конференция в Амстердам призовава работниците по света да демонстрират на 1 май в подкрепа на 8-часовия работен ден и мира, като насърчава използването на стачки като форма на протест.
В България първото отбелязване на празника е организирано през 1890 г. от Типографското дружество. През 1939 г. той е обявен за официален празник. След 1945 г. в периода на Народната република България 1 май се чества с масови манифестации, в които участието на работещите е задължително. Те се провеждат на централните площади, където хората маршируват и изразяват подкрепа за труда и работническата класа, приветствани от партийни и държавни ръководители.
След промените през 1989 г. празникът остава официален и неработен ден, но вече не се организират задължителни масови прояви от държавата.
01.05.2026
30.04.2026
29.04.2026
23.04.2026
11.08.2026
11.08.2026
11.08.2026
11.08.2026
11.08.2026