10 творби, които са шокирали съвременната общественост

Любопитно Актуално Последни публикации 09.08.2023 | 02:08ч.

Редакторът от BBC Кели Гроувър дава пример с 10 творби, които са шокирали съвременната общественост и са допринесли за това да се преосмисли истинската същност на изкуството.

1. Марк Куин, "Аз", 1991 г.

На всеки пет години, в продължение на пет месеца, британският художник Марк Куин изцежда 5 литра от собствената си кръв и ги излива в полупрозрачна, охладена форма на лицето си. Резултатът е постоянно обновяваща се серия от автопортрети, в които художникът с право може да твърди, че е вложил повече от себе си, отколкото който и да е художник преди него.
За някои наблюдатели продължаващата серия "Аз" на Куин не е нищо повече от ужасен и вампирски трик. За други творбата е олицетворение на прочувствен и дързък принос към традицията на себепредставянето, за която са допринесли велики художници като Рембранд, Ван Гог и Синди Шърман и е творба, която дълбоко подчертава крехкостта на битието.

2. Алън Джоунс, "Столът" 1969 г.

След "Столът" (заедно със съпътстващите го "Стойка за шапка" и "Маса") британският поп художник Алън Джоунс е обвинен, че третира предметите като жени и обратното.

Той превръща оскъдно облечени женски манекени в неергономично проектиран комплект от "развратни мебели".

На Международния ден на жената 8 март 1986 г. творбата е залята с препарат за отстраняване на боя от двойка активисти, ужасени от шовинистичната чувствителност на скулптурата.

Киселината разяжда лицето и шията, разтапяйки формата, в която PVC произведението е застинало завинаги.

3. Пиеро Манцони, Екскрементите на артиста, 1961 г.

През 1961 г. италианският художник авангардист Пиеро Манцони (който година по-рано предизвиква удивление у наблюдателите, когато представя балон, изпълнен със собствения му дъх, като произведение на изкуството), натъпква в 90 консервни кутии 2,7 кг от собствените си изпражнения.
Смята се, че творбата е изработена в отговор на подигравателен коментар, който баща му, собственик на фабрика за консерви, който опреличил работата му на екскременти.

През 2016 г. една от консервите е продадена на търг за 275 000 евро.

4. Изтритата рисунка на де Кунинг, Робърт Раушенбърг, 1953 г.

През 1953 г., същата година, в която кураторите от V&A смятат, че съвременните очи могат да се справят посетителите на музея могат да възприемат в оригинал гениталиите на Давид, художникът Робърт Раушенберг убеждава своя приятел, холандско-американския абстракционист Вилем де Кунинг, да пожертва своя скорошна рисунка в името на експеримент за премахване на следи от платното с гума, а не с четка или молив.
Резултатът е хартия, изчистена от всякакъв образ, която предизвиква наблюдателите да решат дали това е изображение, или пък истинското произведение на изкуството е празната рамка, която обгражда липсата на артистичното вдъхновение и фантазия.

5. Джуди Чикаго, "Вечеря", 1979 г.

Триъгълната банкетна маса на американската художничка Джуди Чикаго, състояща се от 39 прибори за хранене, посветени на приноса на жените в културната история (от Сафо до Вирджиния Улф), е възхвалявана заради новаторската си перспектива и осмивана заради шокиращата си вулгарност.

В творбата преобладават около 20 ръчно изрисувани порцеланови чинии, много от които са украсени с разцъфнал символ на пеперуда.

Смятайки, че в творбата има "твърде много женски полови органи", съвременната британска художничка Корнелия Паркър презира инсталацията в The Guardian като "всичко, което е свързано с егото на Джуди Чикаго, а не с бедните жени, които тя би трябвало да издига". "Всички ние сме сведени до вагини, което е малко депресиращо.", казва художничката.

6. Ричард Сера, "Наклонена дъга", 1981 г.

В нощта на 15 март 1989 г., 8 месеца преди чуковете да започнат да разбиват Берлинската стена, екип от строителни работници се спуска на площад "Федерал" в Ню Йорк, за да унищожи стоманената инсталация на Ричард Сера, дълга 36 м и висока 3,6 м, която е издигната 8 години по-рано.
Според решение на местните власти, новаторската творба на американския художник е превърната в убежище за вандали и че трябва да бъде премахната и откарана в склад.

7. Кристо и Жан-Клод, "Обградените острови", 1983 г.

През 1983 г. 11 острова в залива Бискейн в Маями са заобиколени с розов полипропиленов плат в продължение на две седмици от художниците Кристо и Жан-Клод.
Природозащитници обаче протестират срещу инсталирането на творбата, притеснени от дългосрочния ефект на 603 870 кв. м синтетична пластмаса, опъната върху местообитанията на местната флора и фауна. Аргументът на художниците обаче е диалогът, който творбата предизвиква и който принуждава местните власти и жители да обсъждат крехкостта на средата, в която живеят.

8. Трейси Емин, "Моето легло", 1998 г.

Леглото е незаменим реквизит в някои от най-великите произведения на западното изкуство - от "Венера от Урбино" на Тициан до "Спалнята в Арл" на Ван Гог, от редуващите се голи и облечени Махи на Гоя до дяволския "Кошмар" на Хенри Фузели, общественото възмущение от инсталацията на британската художничка Трейси Емин на разхвърляното ѝ "Моето легло" е бурно продължително.
Защитниците на творбата обаче са изненадани, че повече от 80 години след писоара на Марсел Дюшан, едно разхвърляно легло може да предизвика такова възмущение и се питат дали истинското възражение не е от това, че една жена нагло се е настанила в мъжки музей.

Инсталацията "Моето легло" е представена на изложбата на наградата "Търнър" през 1998 г.

9. Давид Черни, "Акула", 2005 г.

Чешкият художник Давид Черни се осмелява да издигне пред посетителите потопена в аквариум скулптура на сваления иракски диктатор Саддам Хюсеин. За някои творбата е твърде близо до това да постави Хюсеин в ролята на жертва.
Планираната за началото на 2006 г. изложба на спорната творба в музея в Миделкерке, Белгия, в крайна сметка е отменена с указ на кмета на града Мишел Ландуйт поради опасения, че "определени групи от населението ще сметнат творбата за твърде провокативна".

Именно Давид Черни е и художникът, който през 2009 г. изобразява България като тоалетна в инсталацията "Ентропа".

10. Пол Маккарти, "Дърво", 2014 г.

Понякога желанието за цензуриране се проявява по-скоро от обидени наблюдатели, отколкото от предпазливи куратори.

Такъв е случаят през октомври 2014 г., когато огромната надуваема скулптура "Дърво" на американския художник Пол Маккарти, издигната за Коледа на площад "Вандом" в Париж, е съборена от вандали и на практика унищожена.

След като критиците изтъкват приликата на скулптурата с форма на вибратор, колосалната творба трудно може да се опази от посегателство.

Самият художник също не се измъква невредим. Възмутен посетител се нахвърля срещу него и забива юмрук в лицето му.

Източник: profit.bg