234 години от рождението на Васил Априлов се навършват днес

Култура 21.07.2023 | 10:07ч.

Васил Евстатиев Априлов се ражда в годината на Френската революция, на 21 юли 1789 г. Негов роден град е Габрово, който по онова време е известен с предприемчивостта на своите граждани и се радва на значителен икономически подем. 

Началното си образование Васил получава в местното килийно училище. По това време по-големите му братя – Христофор и Никифор са напуснали родните земи и развиват търговска дейност в Москва. Когато е едва на 10 години Априлов губи баща си, а грижата за него поемат братята му. Те го отвеждат в Москва и го настаняват в едно приятелско гръцко семейство с идеята той да усвои този език, който е така нужен в търговските им връзки.

По-късно братята му го записват да учи в гимназията в Брашов (Кронщад), Трансилвания. Там той усвоява немски и латински език и обиква трудовете на класици като Корнелий Непот и Плутарх. През 1807 г., по настояване на Христофор, Васил записва висше образование в медицинския университет във Виена. Наред с точните науки, той изучава френски и италиански език.

Две години по-късно обаче семейството претърпява тежки финансови загуби и, заедно с брат си Никифор, Васил заминава за Одеса. Там започва работа при гръцкия търговец Теодориди. Само няколко години по-късно той е натрупал вече достатъчно опит, за да стартира самостоятелен бизнес и заедно с брат си Никифор през 1821 година те изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки. По време на Гръцкото въстание (1821) щедро подпомагат готвещите се да преминат Дунава доброволци.

Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“. Под нейно влияние се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ.

В името на това да се издигне просветно и културно българския народ на 2-ри януари 1835 г., Васил Априлов с помощта на Николай Ст. Палазов на братята Константин и Димитър Мустакови и на търновския митрополит Иларион и др., открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, днес Априловска гимназия.

Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: „Денница на новобългарското образование“ (1841), „Допълнение към „Денницата“ (1842), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847). Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование в България.

През 1847 г., Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.

 

Още от Култура

© 2019 Thesite All rights reserved!