На 17 януари Българската православна църква почита паметта на преподобни Антоний Велики – велик християнски подвижник и основоположник на монашеството. В житието му е записано, че той прекарва 20 години в пълно усамотение в пустинята, отдаден на молитва и пост. Преживял до 105-годишна възраст, Антоний остава в историята не само със своето духовно наследство, но и с активното си участие в борбата на Църквата срещу арианската ерес. Година преди смъртта си той излиза в Александрия, където с пламенни речи и открит диспут побеждава еретиците.
В народния календар Антоновден е посветен на предпазването от болести, като чумата, шарката и „синята пъпка”. Във вярванията тези болести са персонифицирани, а за тяхното омилостивяване се спазват строги забрани – жените не предат, не плетат и не варят боб и леща, за да не разгневят злите сили.
По традиция за празника се приготвят содени питки, които се намазват с петмез и се раздават на близки и съседи за здраве. Една от питките се оставя на тавана „за белята, за лелята” – наричана така в народните поверия чумата. Именно поради тези обичаи Антоновден е известен и като Лелинден.
Според легендите двама братя близнаци – Антон и Атанас – изобретили ковашките клещи, което свързва именните им дни един с друг. Затова на Антоновден и Атанасовден се отдава почит на ковачите, железарите и ножарите.
Днес имен ден празнуват всички, носещи имената Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко и Донка.
Честит празник на всички именици! Нека здравето и благополучието бъдат с тях!
Източник: dnesbulgaria
06.02.2025
06.02.2025
06.02.2025
05.02.2025
05.02.2025