Батошевският манастир – най-старата света обител на България

До китното село Батошево сгушено в Балкана и разполжено близо до Севлиево и Габрово се намира най-старият манастир у нас – мъжкият манастир Успение Богородично. Батошевският манастир се намира на левия бряг на р. Росица високо в Севлиевския Балкан сред гъста, девствена гора. Отстои на 4-5 километра югозападно от с. Батошево и на 20 километра южно от град Севлиево. Манастирът е основан по време на цар Михаил II Асен (1246-1256) от българския патриарх и е функционирал като ставропигиален манастир - бил е освободен от данъци и пряко подчинение на патриарха. По време на турското робство манастирът запустял и повече от пет века чакал новото си възраждане.

Тук, сред руините, се заселил през 1809 година монах от Троян на име Исай. Един ден той чул за видение на пастирка, която го развълнувала. Издирил пастирката и тя му разказала как една вечер, докато търсела изгубения си добитък, видяла майка с дете да седи върху камък и да плаче, нареждайки, че е забравена и оставена без дом. Монахът построил колибка до камъка и заживял в нея, молейки се с Божия помощ един ден да съгради нов дом на Пресвета Богородица. Разказвал и на местните от близките градове за видението на пастирката, но турците не разрешили строеж и не след дълго монахът бил прогонен от развалините.

През 1831 г. избухнала голяма чумна епидемия, много граждани на Севлиево напуснали домовете си и избягали в планината. В окаяността и нуждата те си спомнили за видението на пастирката и думите на монаха и дали обет: ако се завърнат живи и здрави, да построят нова обител на мястото на стария Батошевски манастир.

И наистина, през 1836 година с помощта на щедри дарители от Севлиево и Габрово зидарите на майстор Константин от Пещера започнали строежа на красива каменна църква. Завършили я за по-малко от половин година! При градежа намерили ктиторски надпис, посочващ ктитора на манастира - "Михаил Асен, внук на Асен". Днес той се съхранява в Националния археологически музей в София, а копие на каменната плоча е изложено в Батошево. Манастирската черква е каменна псевдобазилика с три кораба и три купола. Освен вътрешен, има и открит, богато зографисан притвор (нартекс).

Първи игумен на манастира бил Хаджи Макарий от град Троян. В създаденото от монасите получили първи знания отец Матей Преображенски - Миткалото и Бачо Киро. Жилищните постройки датират от средата на 19 в. Те ограждат манастирския двор от три страни с двуетажни корпуси с широки чердаци. Манастирската църква е построена през 1836 г. под ръководството на майстор Константин от Пещера. Тя е трикорабна, едноапсидна, с две конхи, вътрешен и открит притвор и с три купола. Игуменът Севастиан започва през 1869 г. украсяване на манастирската църква, което остава незавършено. Изписани са само западната галерия, портикът от северната страна и някои части от вътрешността на храма. Стенописите са дело на представителя на Тревненската живописна школа – Цаню Захариев. Стенописните сцени са традиционни: „Страшният съд“, „Апокалипсисът“ и „Колелото на живота“. Иконостасът в манастирската църква е дърворезбован. Създаден от майсторите Никола Матеев и синът му Йонко от Ново село, които завършили работата си през 1849 г. Той е с богата растителна орнаментация, в която са включени дванадесет пана със сюжети от Шестодрева. Върху 12 вертикални колони. На иконостаса са поместени икони, между които „Свети Георги“, „Свети Никола“, „Свети Архангел Михаил“, „Света Богородица“, „Христос Въздържател“, „Йоан Предтеча“, „Успение Богородично“, „Свети Димитър на кон“. Долните табли на иконостаса представят релефни сюжети от Шестоднева.

Монасите от манастира взели участие в подготовката на Априлското въстание в Севлиевския край, там са пребивавали Бачо Киро Петров и Ангел Кънчев. Част от одаите на манастира саизгорени при потушаване на въстанието, и възстановени веднага след Освобождението. Манастирът е реставриран от НИПК през 1970 год. но към настоящия момент се нуждае от значителен ремонт, за да отговаря на съвременните стандарти като база за нощувка.

През бунтовната 1876 г. манастирът бил опожарен, но не дълго след Освобождението от турско робство отново бил възстановен. Понастоящем манастирът "Успение Богородично" е постоянно действащ и е обявен е за паметник на културата. Храмовият му празник е 15 август (28 август ст. стил), когато се празнува Успение Богородично.

Днес, ценност за българското национално изкуство представлява големият дърворезбен иконостас и запазените икони от Цаню Захариев (Стария, 1790-1886), представител на Тревненската живописна школа. Самобитни живописни стенописи има в западната част на открития притвор, по централния купол и сводовете. Манастирският комплекс съдържа също двуетажни жилищни сгради, камбанария и стопански помещения.

Още от Туристически дестинации

Арменската църква в Русе пази реликви на стотици…

31.10.2019

Фото изложба и конференция промотират на селския…

29.10.2019

Флотската кула – мястото от където съобщават температурните рекорди в Русе

16.10.2019

Ломовете - скъсан наниз от жълтици

03.10.2019

Всички от Туристически дестинации