Днес е Еньовден, берат се 77 билки и половина

Култура Русе Актуално Днес 24.06.2024 | 09:06ч.

На 24 юни отбелязваме Еньовден. Именици на Еньовден са хората, носещи имената Енчо, Еньо, Иван, Ивана, Иванчо, Иванка, Ивелин, Ина, Инчо, Ивет, Йоан, Йоанна, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.

Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден. Традициите, които виждаме на този ден, са изключително интересни. Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на траките. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. Според поверията и традициите на Еньовден завършва пътят на слънцето от зимата към лятото и то поема обратно – от лятото към зимата. А в нощта срещу празника небето се отваря, звездите слизат на земята и омайват треви и цветя, придавайки им лековита сила. Лековити са и водите, защото слънцето се окъпва за последен път преди да замине. Окъпва се и сяда да си почине преди да се отправи към зимата. Затова, в ранната утрин на Еньовден хората ритуално се къпят в реки и езера. Магията на Еньовден е и в предженитбените гадания с китки. Празникът някога бил съпроводен с песни, предназначени за всеки момент – от събирането на билки в ранна утрин, до напяването на китките и веселите младежки закачки в края на деня. Еньова буля, всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от Св. Еньо здраве и плодородие. Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. Хората вярват и в друго – че на Еньовден не трябва да се жъне. Св. Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи. По този начин в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени в чест на новата християнска религия. На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. На този ден се извършва и „Ладуване”, момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених. Прави се и обичаят напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.

Традициите са запазили и друго поверие. Там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне син пламък и всеки може да го намери. Всичко това, разбира се, е част от народния фолклор.

«Чер трън, еньовче, вратига и комуника, иглика и маточина, мента и коприва, маслодайна роза» се използват за лек през цялата година.

Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли. Общо те са 77 и «половина» – от толкова се приготвя и Еньовденския венец (през който се преминава за здраве) или китка (по която на сутринта се гадае). «Половинката» е за една специална болест «без име», която само отбрани лечители знаят. Точно преди изгревa цъфти приказното цвете разковниче. То притежава силата да отваря всичко заключено и да лекува неизлечими болести. Докато с билките, набрани на Гергьовден, се церят животни, с еньовските се лекуват хора. С тях може да се гонят и зли духове. Прави се и бяла магия за любов и здраве. Възможно е да се завърти главата на някой момък с любовен талисман. Ревниви девойки извършват ритуал за раздяла на либето си от своя съперница.

Денят 24 юни продължава да се чества с подобни мистични и интересни обичаи, които често озадачават незапознатите. Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и навярно завинаги ще живеят по прекрасните земи на България.

Източник: РусеИнфо