Гергьовден е един от най-обичаните пролетни празници в България, отбелязван на 6 май. Той е посветен на св. Георги Победоносец и се чества и като Ден на храбростта и Българската армия. Празникът има важно място както в християнската, така и в мюсюлманската традиция и е свързан с образа на светеца като смел воин и закрилник на армията.
В народните предания св. Георги е представян като герой-змееборец, който спасява девойка от ламя, а тази сцена често се изобразява в иконите – светецът, възседнал бял кон, пробожда чудовището с копие. Според вярванията той е брат близнак на св. Димитър и двамата си „разделят“ годината – от Гергьовден започва лятната ѝ половина, а от Димитровден – зимната. Така празникът символично бележи началото на новия стопански цикъл и идването на лятото.
Св. Георги се почита като покровител на земеделците, овчарите, стадата и плодородието. В народните вярвания дъждът на този ден се смята за благословия и носи берекет. Почти всички обичаи са свързани със здраве, плодородие и предпазване от злини.
Още в ранното утро стопанката на дома извършва символично почистване и украсява вратите със зелени клонки и цветя като здравец, люляк и плодни клончета. Те се оставят за здраве и късмет през годината. Хората берат билки и правят венци, с които украсяват домовете, животните и храната.
Най-важният обичай е празничното агне, което се приготвя за обща семейна трапеза. То се украсява с венец, сол и зеленина и се заколва по специален ритуал, като всяко действие има символично значение за здраве и плодородие. Части от животното и дори кръвта му в миналото са се използвали в различни вярвания и лечебни практики, свързани с предпазване от болести и уроки.
Сутринта се извеждат и стадата на първа паша, като животните се украсяват с билки и червени конци за защита. Първото издоено мляко се смята за особено и се споделя с близки.
За празника се приготвят обредни хлябове, украсени със символи на овчарския живот и плодородието. Те се освещават в църква заедно с агнето и се поднасят на трапезата с млечни продукти, чесън и други традиционни храни.
Обичаите включват и различни ритуали за здраве, къпане в роса или вода, както и вярвания за плодовитост и късмет. В някои традиции се играят хора, люлеят се люлки, гадае се за бъдещето и се извършват ритуали за женитба.
Като цяло Гергьовден съчетава християнския култ към светеца с древни народни вярвания за плодородие, здраве и защита от зли сили. Той е празник, който бележи новото начало в природата и стопанския живот.
16.05.2026
16.05.2026
16.05.2026
15.05.2026
15.05.2026