Днес се навършват 155 години от рождението на Пенчо Славейков

Пенчо Петков Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Той е най-малкият син на възрожденския поет и общественик Петко Рачов Славейков, от когото наследява много като човек, гражданин и творец. Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Преживяното в Стара Загора по време на Руско-турската война остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет. След края на войната писателят се премества в Сливен , а през 1879 г. — отново в Търново, където баща му Петко Славейков издава вестниците „Остен“ и „Целокупна България“ , а Пенчо Славейков участва в разпространението им. В края на 1879 г. семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г. След въвеждането на Режима на пълномощията , баща му, един от водачите на Либералната партия , е арестуван, след което заминава за Източна Румелия . Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив. На 22-годишна възраст при нещастен случай се разболява тежко и носи последиците до края на живота си. От 1892 до 1898 е студент по философия в Лайпцигския университет, където негови преподаватели са изтъкнати учени като Вилхелм Вунд и Йоханес Фолкелт. Председател е на Българското студентско академично дружество и извънреден член на Лайпцигското литературно дружество. След завръщането си в София през 1898 става действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия. През 1901 постъпва на работа като поддиректор на Народната библиотека. Сътрудник и редактор е на сп. „Мисъл“ през целия период на съществуването му (1892–1910). Той е централна фигура и неоспорим авторитет в създадения от д-р Кръстев литературен кръг „Мисъл“, в който членуват също П. К. Яворов и П. Ю. Тодоров.

През 1911 година е командирован в чужбина, за да изучи библиотечното дело. Заминава за Цариград, Атина и Рим, където получава съобщение от новия министър на просветата да прекъсне командировката и да се завърне в България. През юли е уволнен от длъжността директор на Народната библиотека. През август отново заминава за чужбина. Първоначално остава в Швейцария, но окончателно се установява в Рим, където започва усилена работа върху „Кървава песен” и по–специално третата й част, която за жалост е издадена след смъртта му на 10 юни 1912 година. Пенчо Славейков е номиниран за Нобелова награда за литература, но именно кончината му става причина така и да не бъде отличен от Кралската шведска академия на науките.

В русенската регионална библиотека се съхраняват събраните съчинения на Пенчо Славейков, неговите „Кървава песен“, „Епически песни“, „Псалом на поета“ и др., както и изследователска литература за живота и творчеството му.

Източник: РБ Любен Каравелов

Още от На тази дата

Днес се навършват 145 години от Априлското…

20.04.2021

На 15 април 1890 г. в Русе е създадена първата…

15.04.2021

Днес отбелязваме 200 години от рождението на Раковски

14.04.2021

На 23 март отбелязваме Световния ден на метеорологията

23.03.2021

Всички от На тази дата