ИНТЕРВЮ С АВТОРА ЯВОР ЦАНЕВ

Книги Писатели Интервюта ЯВОР ЦАНЕВ 09.03.2015 | 08:03ч.

Явор Цанев е автор на „Траурни кристали“, „Избраникът“, „Икон“, „Необходими ангели“, „Четиристишия“, „Странноприемницата“. Основател е на периодично издание за фантастика, фентъзи, криминални и разкази на ужаса „Дракус“

През 2013 авторът печели специалната награда в конкурса за фантастичен разказ на името на големия наш писател-фантаст Агоп Мелконян, с разказът „Селцето”, който е включен в сборник с разкази „Вино за мъртвите”.

В: Кое е най-важното, което пропуснахме да споменем във визитката за теб?

О: Че съм от Русе, България.

В: Кой е Явор Цанев тук и сега?

О: Докато си говорим, „сега” се променя, а „тук” понякога е много относително понятие.

В: От какво е направен?

О: Науката още не се е заела с този въпрос. /усмихва се/

В: Какво те вдъхновява?

О: Когато ти се пише, всичко около теб може да те вдъхнови. Иначе ме вдъхновяват хората, които следват пътя си, колкото и да е трудно понякога. Във всяко едно значение на понятието „път”.

В: Световете, за които пишеш, само твои светове ли са?

О: Едва ли... никой не е собственик на световете или на въображението.

В: Героите от разказите имат ли прототипи?

О: Понякога, обикновено в някой дребен детайл... не искам да повтарям реалността, трябва да има магия малко.

В: На колко години беше, когато написа първия си разказ?

О: Не помня, но бях в началното училище, когато ме наградиха в екологичен конкурс за разказ, ако не се лъжа, той беше първият. Може би 5-6 клас съм бил.

В: Кои са твоите любими автори и книги?

О: Всяка книга, която може да те „попие” в страниците си така, че след като вдигнеш поглед, да си с усещането, че се връщаш, е хубава. Обичам хубавия стил и език, те правят от историите литература. Няма нищо общо между стиловете на Вонегът, Уилям Уортън, Бредбъри... а са великолепни. Разбира се, има много, много други.

В: Какво е да издаваш книги в България?

О: Като цяло – каквото всичко останало в страната ни.

Сещам се за една кратка притча:

„Един човек видял трима работници, които пренасяли камъни.

Попитал първия:

- Какво правиш?

- Печеля пари.

Попитал втория:

- Какво правиш?

- Влача тези проклети камъни.

Попитал третия:

- Какво правиш?

- Строя храм.”

В: Мислил ли си какво щеше да правиш, ако не се занимаваше с писане?

О: Всъщност правя много други неща, писането искам да е удоволствие, смятам, че така това чувство се предава на читателя. Разбира се, старая се повече време заниманията ми да са свързани с книги, ако е възможно.

В: Ти си един от малкото съвременни автори на фентъзи, за които могат да се прочетат позитивни коментари в интернет. Как те карат да се чувстваш?

О: Не се чувствам като автор на фентъзи, въпреки че имам и такива разкази. Във „Вино за мъртвите”, например, има съвсем реалистични истории. Наистина още не съм попадал на така наречения „хейт”, но никога не е късно. Ако има такива хора, проблемът е техен. Не карам никой насила да чете моите неща. Всеки има право на собствен вкус. Критиката трябва да е градивна. Радвам се на положителните отзиви. Всеки би се радвал. Доволният читател е най-добрата реклама за всяка книга.

В: Какво мислиш за суетата на автора и как могат читателите да се свържат с теб, за да поръчат книга?

О: Всеки човек е мaлко или много суетен. Aз опитвaм дa пишa товa, което бих чел. Вече кaзaх, че се рaдвaм кaто хaресвaт рaзкaзите. Не мисля, че товa ме променя кaто човек. Издaвaм ги, зaщото aвторът е кaто родител и е длъжен дa нaпрaви нещо тaковa зa "рожбите" си. Освен товa изкуството кaто цяло е формa дa изрaзиш себе си. Читателите могат да се свържат с мен във фейсбук:

https://www.facebook.com/iavor.tsanev , на e-mail: gaiana@abv.bg / dracus@abv.bg или на тел 0887961481

В: Къде е у дома? И колко често се прибираш там?

О: Хубав въпрос, както се казва... У дома може би е момент, а не място. Момент, в който се чувстваш щастлив и цял.

В: Чашата е наполовина празна или наполовина пълна?

О: Точно по средата е. И така е добре.

В: В какво намираш най-много смисъл?

О: В много неща, но все пак, ако го намериш, ще спреш да търсиш... предпочитам да продължа.

В: А в какво няма никакъв смисъл?

О: По-скоро има безумия и хора, които не разбирам. Вероятно те откриват някакъв смисъл в нещата, които правят.

В: За какво мечтаеш?

О: Хм. Имам един разказ, който е написан почти изцяло в рими „Тъкачът на мечти” („Странноприемницата”). Може би мечтая като героя там – да се сбъдват мечтите. За моите се чувствам лично отговорен.

В: Какво предстои…?

О: Предстоят доста неща, но предполагам питате „в творчески план”. Тази година ще излезе второ допълнено издание на стихосбирката ми „Необходими ангели”, след това сборник с разкази „Слънчогледите”. Твърде вероятно е наесен да има още един сборник. Новият брой на „Дракус” излиза около 10-15 март, ще обявим отличените в конкурса за фентъзи разказ и сме подготвили интересен нов конкурс, с който да популяризираме още по-добре българските автори.