Интервю с режисьора на филма SUNFLOWER SPACESHIP Васил Горанов

Интервюта Последни публикации 20.06.2016 | 10:06ч.

Кога се запали по киното? Предполагам още като дете. След като гледах някой филм на кино, се прибирах в къщи и разигравах целия филм с пластелинените човечета, които си бях направил. Беше епично, имаше крепости, коне, цял свят от пластелин. А като „порасна“ кое поддържаше страстта ти и интереса към снимането? Подариха ми една книга на Фелини „ Джинджър и Фред”. Това е нещо като книга мейкинг. В нея имаше един пасаж, как сценариите на Фелини били купчина разхвърляни бележки, които само той знаел как да подреди. Влюбих се в този хаос. После ? После в ръцете ми попадна една видеокамера и тогава за моите приятели живота се превърна в Биг Брадър. Снимах ги постоянно, те отначало се дразнеха, после свикнаха. А учил ли си режисура? Учил съм дизайн. Два пъти влизах в една и съща специалност и два пъти не я завърших. Но научих нещо много важно там. Още първия ден видях надпис на една сграда в университета „ ако разглеждаш действителността със страстно око, тя може да изглежда приказна“. Пише, че е на Ван Гог , но в интернет не ми излиза такава негова фраза. На кого да вярваш? После реших да се запиша в една школа по режисура в НАТФИЗ . Стана малко случайно защото вместо да сипя нафта в колата сипах бензин и така се отзовах в школата в NATFA, затова и аз й викам NAFTA. Там какво научи ? В началото исках да правя всичко както ми казват, исках да се науча как се снимат филми по правилния начин, но след известни перипетии разбрах, че правилния начин не се учи, трябва да го почувстваш, той е вътре в теб, във всеки от нас, всеки е режисьор и оператор, актьор, просто някои от нас са вманиачени в тази страст да снимаме. Хубавото е, че и цял живот да учиш кино, пак ще има какво да учиш, защото киното е живот и живота е кино. Имаше ли перипетии там? Да. Отхвърлиха ми всички по-нормални сценарии които предложих, казаха ми, че не може да смесвам в 5 минутен филм драма и комедия. Наложи се да развинтя въображението си и освен драма, комедия сложих и пародия, порно и какво ли още не. Аз съм просто експериментатор. Но филма им хареса и това беше важно за мен, за да ми покаже, че трябва да слушам интуицията си. Какви филми си снимал след това? Документален филм за русенски боксьори. Три години обикалях с тях по състезания и тренировки. После започнах работа по документален филм за режисьора Андрей Андонов и екипа на филма „Никой“. Филмът разказва как се снима и реализира независимо кино в България. Сега завърших филма „Корабът Слънчоглед“ , който разказва за арт терапия, любов, пътуване, за лечебната сила на изкуството и красивата и весела страна на лудостта. Филмът е едновременно документален и игрален. Кой ти помага, вярно ли е че снимаш почти сам ? Сам съм в сценариите, режисурата, снимането, монтажа. Прекарвам месеци сам пред компютъра в постпродукция, но е интересно и знам че цикъла се завърта и идва хубавото време за снимки с приятели. Финансова помощ получавам от родителите ми, с които се гордея и се радвам, че вярват в мен, а и инвестират в изкуство. Разбрах че снимаш почти само с непрофесионални актьори ? При последния филм ми се щеше да променя схемата. Намерих страхотни млади актьори в София, приятели режисьори, всички се навиха да снимат и помагат за без пари. Но моята идея там пропадна поради скромния бюджет, с който разполагах. Депресирах се. Тогава майка ми предложи да заснемем филма в Русе. Така и стана. Сетих се за любимата ми фраза на Вернер Херцог – „ ако искаш да снимаш филм и имаш 500 евро, ще снимаш филм за 500 евро. На човека може да му се вярва, все пак е откраднал камера от музея, за да заснеме първия си филм . И как събра екип в Русе? В София ми казваха „проблемът ти е, че искаш да станеш приятел с актьорите, а трябва да си в чисто професионални отношения с тях“ . Моята философия е друга, аз знам, че киното е велико изкуство, защото събира на терен и в киносалона всякакви интересни хора и съдби и именно в приятелството се крие магията на киното и живота. Така предложих на няколко приятели от Русе да участват във филма и те се навиха моментално. Това за мен е богатство, да имам възможността да снимам с приятели, да се забавляваме и да осъществяваме заедно детските си мечти да правим кино. Благодарен съм им, че ме зареждат със запазена страст и ентусиазъм. Знам, това е един вид аматьорско изкуство, затова и не се взимаме много насериозно. Но ако отиде човек в пещерата Магурата и види рисунките на хиляди години, дали ще се замисли относно професинализма им. А може би и те са рисувани от приятели, които са се забавлявали докато творят. Интервю на The Site