Интервю с режисьора Васил Горанов за премиерата на втория му филм "Кой е Никой"

Здравейте, наскоро разбрахме че предстои премиерата на втория Ви филм „Кой е Никой“, може ли да ни дадете повече информация ? Премиерата ще е на София Индипендънт Филм Фестивал. Филмът разказва за един режисьор, известен като “титана на българското кино” (цитат- бел. на редактора). Историята го хваща в момент, в който решава да направи игрален филм и заедно с един писател пишат сценария, тръгват по фирми и познати да търсят пари. Тогава режисьора разбира, че ще става баща и филма започва. Става дума за документален филм или ? Както беше казал някой, вече документалните филми са игрални, а игралните са документални. Това ми напомни за първия Ви филм „Кораба Слънчоглед 1“ , той документален ли е ? Разбира се, че не е. Но прилича на такъв. На един кино фестивал дори бе записан като документален, а той си е игрален филм, в който има няколко документални епизода, но всички образи и герои във филма са измислени. Дори и доктор Космос и Иван Гог ли ? Да това са измислени герои за филма , въпреки, че по стечение на обстоятелствата доктор Космос е психиатър и в реалния живот. Иван Гог пък в реалния живот се казва Иван, но си е нормален човек, който се занимава с бизнес. Участието във филма за тях беше повече въпрос на забавление и като предизвикателство, дали ще се справят и те го направиха перфектно според мен и то за много кратко време. Да се върнем на филма „Кой е Никой“, и той ли е финансиран с лични средства? Разбира се, това спестява години чакане някой да ти одобри идеята, години бюрокрация и търсене на връзки. И как успявате да правите всичко това? С много труд и много нерви, но разбира се има хубави моменти. Всичко това може да се види в „Кой е Никой“- целия процес по създаването на независим филм в България. Сега отново се прехвърляме на филма „ Кораба Слънчоглед 1“, Вие сте в конкурсната програма на фестивала „Златна Роза“, но в програма късометражно кино. Как един пълнометражен филм попадна там? Това са гласовете на българската мистерия, страната на ограничените невъзможности, но явно филма е толкова хубав, че имаш чувството че времето лети и ти се струва късометражен. Приемам го като комплимент, а не като омаловажаване на труда ми. Защо артисти като теб , стоят далеч от телевизиите и медиите? Може би защото не съм завършен идиот. Болшинството медии не ги интересуват хора като мен, които вместо да имат 50 човека екип за филм и пари от държавата, правят филмите си сами, с лични средства, пишат, снимат, монтират, режисират, лепят си плакатите. Такива хора не ги търсете в медиите. Но доколкото разбрах известни кинокритици споделят, че филмът Ви е уникален и дори гениален ? И какво от това? На кого му пука? Вчера след прожекцията споделих тези проблеми на Иван (в ролята на Иван Гог), а той отговори : „Васе, ти не си от тях, те хората седнали да варят боб и ти им вадиш най- новия модел смартфон и го пускаш в боба, казвайки им че е уникален.Той е такъв, е, да де, ама те си искат боба и ти им го разваляш. За ефектите от боба всички ние знаем.“ Това ми напомни че е време за обяд , с какво се хранят независимите режисьори ? Със свободата да имаш лично мнение и смелостта да го изразяваш. Интервю на The Site

Още от Култура

Още от Последни публикации