Луи – Емил Айер български национален герой и един от лицата на Русе

Спорт Старо Русе 01.12.2014 | 01:12ч.

Луи – Емил Айер е български национален герой с швейцарски произход, чието име неизменно се свързва с Русе. Той е смятан за основател на спортното движение в България, създател на спортните дружества „Юнак” и Юнашкия легион, начело на който се сражава на фронта във войните за национално обединение, загинал геройски в защита на своето ново Отечество – България. Луи – Айер е роден през 1865 г. в швейцарския град Хомберг и от малък се увлича от спорта. Тренира гимнастика, бокс, вдигане на тежести, борба и още много други спортни дисциплини.

През 1894 Айер пристига в България по покана от българския просветен министър. До обявяването на Балканската война, той е преподавател по физическо възпитание в Лом, Силистра и Русе. Прословутият израз «Българи! Юнаци!» произлиза именно от това, че съюзът на българските гимнастически дружества е бил наречен „Юнак“.

През 1909 г. Луи се премества със семейството си в най-модерният тогава български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството – Русчук, където продължава своето дело в Образцовата мъжка гимназия и Висшия педагогически курс. Неуморни са усилията му за издигането на българската физическа култура. Луи Айер пише ръководства за различни спортове, създава правилници за състезания, организира общобългарски турнири и подготвя състезатели за международни прояви. Успоредно с това не престава да се интересува от миналото на нашия народ, от славната му история, фолклор и традиции.

"Нищо от това, което се отнася до нравите, обичаите и стремежа на тази страна, не ми е чуждо" – споделя той и затова не е чудно, че когато избухва Балканската война, макар и чужденец, Луи Айер приема за свой дълг да се включи в защитита на «второто си отечество», както сам нарича България. В деня на обявяване на мобилизацията той изнася една маса в близост до русенската гимназия, побива българското знаме и започва да записва доброволци в своя «юнашки легион». В него се включват 216 души, които под неговото командване взимат участие в гуроичните битки при Мастанлъ, Узун Химитлер, Метатла и се сражават при Булаир и при отблъскването на десанта при Шаркьой. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, която се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За проявената си всеотдайност и героизъм в боевете, той е произведен в български офицерски чин – подпоручик и два пъти окичва гърдите си с кръст «За храброст». Дъщеря му Луиза взима участие като милосърдна сестра.

Съсипан от разгрома на България в тази война и искрено възмутен от антибългарската кампания, подета от западния печат и дипломация, Луи Айер написва на френски език цяла книга в защита справедливата българска кауза. През 1913 г. той издава в Швейцария със свои лични средства "Pro Bulgaria" („За България“). Няма друга толкова възторжена и всеотдайна защита, която България да е получила след всичките хули и скверни обвинения, хвърлени по неин адрес в онези размирни времена от бившите ни съюзници. "Народ, който за 30 години можа да възроди и направи цветуща своята родина – такъв народ не се оставя да бъде повален. Той вече се завърна към един възродителен труд със задача да превърже раните си и да възстанови силите си. Героизмът на неговите добродетели и величието на неговото минало отговарят на неговото бъдеще, както войнишката вдовица му припомня в краткия некролог библейските думи "Господ е приятел на праведниците" – пише знаменитият швейцарец в тази своя вълнуваща и днес изповед-обвинение. Защото освен всичко друго, в книгата си Айер публикува и много факти, свидетелства и фотоси от зверствата и варварщината, разиграли се в Македония и Тракия и разобличава лъжите, изфабрикувани от западната преса. Разтърсващото издание се разпространява сред политиците и държавниците по света, а авторът дарява всички приходи от продадените в България екземпляри за българските ветерани от войните. Когато страната ни се включва в Първата световна война, смелият швейцарец, макар и вече 51-годишен, се записва като офицер-доброволец в 33-ти пехотен Свищовски полк. Изпращат го в обоза, но той настоява: „Не, не, на първа линия". Там, на първа линия при отбраната на Дойран го настига и смъртоносният куршум, който слага край на достойния му и героичен живот на 2 септемви 1916 г. Погребан е в село Чаушли на територията на днешна Македония, което днес е останало без нито един жител.

През 1920 г. съпругата му Полин, която българите кръщават Павлина и заради милосърдието й я наричат «светица», се връща в Швейцария заедно със сина си Марсел, роден в Лом. Предсмъртното желание на вдовицата е в ковчега й да бъде поставена пръст от българската земя. Марсел се заселва край Женевското езеро и превръща къщата си в музей, в който съхранява сабята на баща си, ордените му и множество снимки. За този дом, отворен винаги за българи, Петър Увалиев пише: „Два декара България в сърцето на Европа – ето дома на Марсел Айер. Никъде това, което отвеки България е била и навеки ще бъде, не присъства така пълнокръвно, така естествено, така живо. Бащата на домакина е умрял за България, синът му живее за нея. Ние всички му дължим много, защото той ни дарява много - гордостта да сме българи и човеци". Като признателност и преклонение пред неговото дело, оставило ярки следи в историята ни, в Русе, Лом и София са кръстени улици на негово име.

---