Мария Единбургска – господарката на Замъка Пелишор в Синая и Двореца в Балчик

Култура Любопитно 12.07.2023 | 01:07ч.

Кралица Мария е родена на 29 октомври 1875 г. в Истуел Парк, графство Кент като британска принцеса, дъщеря на херцога на Единбург Алфред и на великата руска княгиня Мария Александровна. Тя е дете на две от най-могъщите европейски семейства. Можело е да стане и кралица на Великобритания, тъй като бъдещият крал Джордж V се влюбва в нея и й предлага брак, но под давлението на своята майка Мария се омъжва за румънския кронпринц Фердинанд.

По това време Мария е на 17, а съпругът й е с 10 години по-възрастен от нея. Бракът, от който се раждат пет деца, е изключително нещастен. За двете най-малки деца има съмнение, че не са от съпруга й, а са резултат на любовни авантюри. Принцеса Илеана и принц Мирча се раждат след като майка им се запознава с дългогодишния си любовник - принц Барбу Щирбей. За историците няма съмнение, че именно принц Щирбей е баща на принц Мирча. След това Мария, започва романтична и скандална връзка с лейтенант Зизи Кантакузин. През 1899 г. гръмва нова любовна афера. Мария отново е бременна и моли румънския крал Карол да роди в Кобург. Когато кралят отказва, тя в прав текст му заявява, че детето, което очаква, е от великия руски княз Борис Владимирович - брат на бъдещия съпруг на сестра й Виктория. Въпреки критиките от страна на останалите си роднини, Фердинанд признава и това дете за свое.

След смъртта на единственото му дете, румънския крал Карол I определя за свой наследник племенника си Фердинанд, като поръчва построяването на двореца Пелишор за него и съпругата му Мария в близост до своята резиденция Пелеш. Донякъде решението му да им подари отделен замък, вместо да споделят общ, било продиктувано и от желанието му да се избегне конфликт между твърде различните разбирания и естетически вкусове между него и Мария. Тя поема в свои ръце декорацията на интериора в замъка и дори участва лично, като изработва много от произведенията на изкуствата в него. За разлика от впечатляващия замък Пелеш, който е лятна резиденция на Карол I, Пелишор е в много по-изчистен и семпъл стил, повлиян от новите течения в архитектурата и изкуството - модерн и арт нуво и от естетическите вкусове на своята обитателка - кралица Мария Единбургска.

Разлюлявана от бури, скандали и конфликти, кралица Мария намира своя пристан в Балчик, който по онова време е бил в пределите на Румъния. Тя е изключително впечатлена от природата и гледката: „Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук, в Балчик.“ Кралицата купува парчето крайбрежна ивица от неговия собственик – букурещкия банкер Жан Крисовелони през декември 1924 г. .

Три години след първото посещение на кралица Мария в Балчик италиански архитекти започват строежа на дворцовия комплекс. Тя е поставила изискване сградата да не нарушава великолепието на природата и да се вписва ненатрапчиво в ландшафта.

"Тихото гнездо". Така е наричала Двореца в Балчик Мария Единбургска, която се влюбва от пръв поглед в красотата и спокойствието на морския бряг. Това място е нейният шанс, на 49 години да започне живота си наново, за да създаде своя свят, в който има разбирателство между хора и религии, хармония и красота. "Любовта живее в моето сърце постоянно. Никое сърце не може да забрави преживяното", казва Мария

Каквито и сърдечни перипетии да е преживяла Мария, тя взима активно участие в управлението на страната и изиграва важна роля в някои ключови събития в Румънската история. По време на Втората световна война повлиява на политическото решение Румъния да се включи във войната на страната на Антантата с основни членове Франция, Британската империя и Руската империя. През войната Мария работи като медицинска сестра от Червения кръст и се грижи за ранени войници. Немските войски нахлуват решително в Румъния и за да се отбраняват, управляващите, заедно с активното участие на Мария, изготвят план за съпротива на румънската войска. Мария успява да издейства отпускане на заем от Съединените щати, с който да се финансира военната операция. След войната Мария изиграва решаваща роля в дипломацията, при което Румъния успява да увеличи територията си с 60%, присъединяваща области от съседните държави.

Мария Единбургска умира на 18 юли 1938 г. в Синая. Последното й желание е сърцето й да бъде отнесено в Балчик и да бъде положено в параклиса „Стела Марис“ в Двореца. Искането нa кралицата е изпълнено и нейното сърце е прибрано в ковчеже, обковано със скъпоценни камъни, и оставено в параклиса. По-късно то е върнато в Бран, а след това в продължение на 44 години се е съхранява в Националния исторически музей на Румъния в Букурещ.

През ноември 2015 г. - 77 години след смъртта на Мария, с тържествена церемония, на която присъстват нейни потомци, румънски и чуждестранни високопоставени личности, сребърното ковчеже със сърцето на кралицата е пренесено в замъка „Пелеш“, където намира вечен покой.

По материали от Интернет