На 21 август през 1877 г. започват тежките боеве за връх Шипка

На днешната дата, 21 август през 1877 г. започват тежките боеве за връх Шипка, белязани от безпримерен героизъм, които решават изхода на войната.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 година. 

След опожаряването на Стара Загора руското командване преценява, че настъплението на Сюлейман паша трябва да се спре на всяка цена.
В края на юли и в началото на август 1877 г. руските войски и българските опълченци се изтеглят към Казанлък и Хаинбоаз и заемат отбранителни позиции по билото на Стара планина – на връх Свети Никола и в близост до него. Стратегическата инициатива във войната обаче е в ръцете на турците.

Епичните боеве се водят на най-високите точки на Шипченския проход – връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов и влизат в българската история под името Шипченска епопея.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша (около 27 000 души и резерв от 10 000), да не ѝ позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.
Руското командване се изправя пред голямо предизвикателство – да удържи армията на Сюлейман паша южно от Балкана. Навлизането ѝ в северните български земи би довело до значително превъзходство на силите на една от двете флангови групировки на турците – на Осман паша в Плевен или Мехмед Али в Добруджа.
Армията на Сюлейман безпроблемно би могла да се слее с войските им, като премине през проходите под турски контрол в Западна и Източна Стара планина. Въпреки това Сюлейман избира да атакува връх Шипка, където вече са разположени руски войски и български опълченски дружини.

На постъпите към Шипчеснкия проход стоят по-малко от 7500 руски и български войници. Те нямат достатъчно припаси и муниции, укрепленията им не са достатъчно добре изградени, а поради малкия им брой, бранителите не успяват да заемат всички важни позиции в прохода и за османците се отваря възможност да разположат батареи на някои от най-ключовите възвишения.

Сюлейман паша разполага със седемкратно числено превъзходство – срещу неговите 35 000 войници се изправят 5000 защитници на прохода. 
Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място.

Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини - 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления "са крайно необходими".

На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо.
Първият изстрел в историческата битка за Шипка е в утрото на 9 август (21 август) на връх Малък Бедек. Следват няколко мощни турски атаки. До вечерта османлиите овладяват фланговете на Демиртепе, Демиевец и Малък Бедек. Главните позиции на бранителите на прохода обаче остават непоклатими. 

Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник - един ручей в източното подножие на връх Св. Никола.

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.

По същото време изпратените към Елена военни части от резерва на ген. Радецки тръгват към Шипка. Бойците се движат без почивка в 40-градусовата жега, за да могат час по-скоро да се включат в боя.
Радецки вика подкрепление и от Севлиево. За да пристигне помощта обаче, е нужно време. Така, разчитайки единствено на собствени сили, опълченци и руснаци бранят прохода и върха в продължение на три дни.

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично – по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoйници.

На следващия ден (10) 22 август турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната.

Решителният и най-тежък бой започва на (11) 23 август. Още през нощта турците откриват артилерийски огън по цялата позиция.
На зазоряване на 11 август (23 август) Сюлейман паша тръгва на щурм с цялата си мощ. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. 

Шипка се защитава от общо 7000 бойци – 5 български опълченски дружини и два руски полка. Турският аскер напада от три страни. След няколко часа успяват да оградят върха, а боевете на отделните позиции прерастват в едно голямо сражение. Следват епизоди на отчаян героизъм и твърда решимост от страна на руските войници и опълченците. В боевете са вкарани дори и ранените, поведени в контраатака от лекаря на Опълчението, д-р Константин Бонев.

Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване.

Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея.

По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници.

В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените.

Битката е яростна. Българи и руснаци не отстъпват от позициите си, дори когато мунициите им свършват и противникът е на крачка разстояние. Започват ожесточени ръкопашни боеве. Със сетни сили защитниците на Шипка успяват да удържат позициите си до вечерта.

В последния момент пристига помощ.
Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия.

Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.

На следващата сутрин - 12 август (24 август), отново пламва битка по цялата отбранителна линия. Сякаш миг преди турският аскер да надвие самоотвержените бранители на върха по пътя за Габрово пристига дългоочакваната помощ - едва 150 стрелци и казаци, но нито защитници, нито турците знаят колко точно са те. Въодушевлението, обхванало оределите окопи на български опълченци и руски войници, е неописуемо.
Турският аскер, който е достигнал до пътя за Габрово, е отблъснат окончателно и върнат на старите му позиции.
В следващите часове една след друга пристигат частите на войсковия резерв на ген. Радецки.
„Това е истинският край на боя при Шипка, макар че сраженията за този връх ще продължат още пет месеца и половина. Защото в тази минута е спечелена психологическата победа.“
                                Проф. Божидар Димитров, "Истинската история на  Освобождението 1860 – 1878
През следващите два дни боевете продължават без прекъсване дори и през нощта.
На 15 август (27 август) активните действия приключват.

Последен опит да пробие отбраната Сюлейман прави през нощта на 5 септември (17 септември). Първоначално атаката бележи успех - турците превземат „Орлово гнездо”.
След няколко часа обаче те са изтласкани и боят завършва с победа за бранителите на върха.

Руснаците постигат своята стратегическа цел – настъплението на Сюлейман паша е спряно. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свобода на България и предначертава бъдещия краен успех. 

Тези исторически за съдбата на цялата война боеве имат своята висока цена – общият брой на излезлите от строя руски войници и български опълченци е 3 842, от които 875 – убити, 2 842 – ранени и 125 – безследно изчезнали.

Общите загуби за турската армия са 6 744.

И може би тук е мястото да посочим дейността на цивилното българско население – мъже, жени и деца, които оказват всеотдайна помощ от всякакво естество на руските войници и българските опълченци по време на шестдневните боеве на Шипченския проход. Сред грохота на оръдията, под дъжд от куршуми и снаряди, те носят вода, превързват ранените, помагат за тяхното изнасяне от бойното поле и съдействат при изкачването на артилерия и боеприпаси към позициите на прохода.

Удържането на Шипченския проход от руската армия през август 1877г. поставя успешното начало за продължилата и по-нататък отбрана на прохода през есента и зимата на 1877-1878 г.

Именно героизмът на неговите защитници през всички тези месеци го превръщат в здрава твърдина, която до края на войната не позволява на турската армия да премине в Северна България.

Изходът на войната е решен на Шипка.
Османското командване е принудено да се откаже от първоначалния замисъл за настъпление в Северна България.
Армията на Сюлейман е загубила мощта си, турското командване няма друга сила, която да противопостави на руските войски както на шипченските позиции, така при настъпление по направлението Одрин – Цариград.
По този начин една от основните турски армии се оказва блокирана и не участва в последвалите военни събития.

Героите на Шипка ни показаха най-ценния урок за безсмъртие – истинско бойно братство, безпределна любов към България и велика саможертва в името на нейната свобода и достойно бъдеще.
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!"

                                              Иван Вазов, „Опълченците на Шипка“ 

Източник: epicenter.bg

Още от На тази дата

На 19 август е родена Коко Шанел

19.08.2020

На 25.07. през 1905 г. в Русе е роден Елиас…

27.07.2020

На 21 юли е роден Ърнест Хемингуей

21.07.2020

На 16 юли е родена Паша Христова

16.07.2020

Всички от На тази дата