Още по време на Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари – 16 април 1879 година) се взима решение за изграждане на паметник на българския опълченец, почитащ епопеята на връх Шипка. Години наред идеята остава нереализирана, а когато се пристъпва към нейното изпълнение, екипът на майстор Илия Мъглов (родом от селцата край гара Царева ливада) бързо се разбягва заради лошите атмосферни условия.
На няколко пъти Строителният комитет, в който влизат арх. Данчов и инж. Генчо Скордев, обявява търг за продължаването на строежа и след като кандидати така и не се появяват, първият се сеща за Бомбето. По това време Колев и неговите хора тъкмо завършват строежа на почивната станция на пощите до двореца Евксиноград.
Началото обаче е трудно – Пеньо Бомбето събира работници от село Шипка и каменоделци от Дряново, но след като виждат какви са условията, те веднага го изоставят. Строителят обаче не се отказва и наема 14 каменоделци от Габрово, на които плаща предварително и те му се отплащат с усърдна работа. За нуждите на строежа са закупени две биволски коли от Севлиево, които пренасят тежките камъни.
Точно когато работата потръгва се появява още една трудност – пясъкът, който е каран от Мъглиж и Емина не достига. За щастие в близост до върха се намира подходящ материал и така проблемът е решен.
Не липсват и куриози – в един момент чертежите за строежа биват изядени от едно магаре, което оставя само изображението на бронзовия лъв. В друга ситуация пък мечка подгонва строителите, които се затварят в землянка и тъй като вратата се отваря само навън, им се разминава само с уплахата.
След тригодишна упорита работа паметникът е готов и на 26 август 1934 година става тържественото му откриване. На него присъстват цар Борис III и министър-председателя Кимон Георгиев. Държат се прочувствени речи, а архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев получават държавни отличия.
Никой не споменава името на Пеньо Атанасов Колев. Обиден, той години наред не се качва до Паметника на свободата, който е изградил със собствените си ръце.
Едва след Втората световна война успява да се радва на творението си и често допълва екскурзоводите по време на обиколките на връх Свети Никола (тогава наричан Столетов).
Пеньо Бомбето умира през 1987 година в Попово и макар подвигът му често да е наричан „Втората Шипка“, той си отива от този свят забравен от мнозина. Наша е отговорността да си спомняме за този работлив и достоен българин, донесъл гордост на цял един народ.
Източник: bulgarianhistory.org
21.08.2020
19.08.2020
21.07.2020
24.01.2025
24.01.2025
24.01.2025
23.01.2025
23.01.2025