Стефан Албертов Гечев е български поет, драматург, белетрист и преводач на поезия. Роден в Русе на 29 януари 1911 г. в семейството на литературния критик и историк Алберт Гечев и гимназиалната учителка по френски Рада Гечева. Учи в Русе (1917-1922) и продължава образованието си в Пловдив (1922-1925). Две години посещава в Париж лицея „Луи льо Гран“. Завършва гимназия в София и славянска филология в Софийски университет през 1934 г. От 1935 изучава гръцки и слуша лекции по византийска литература при проф. Вейс в университета в Атина, където води курс по български и старобългарски език за гръцките студенти (1936). В периода 1936–1942 работи в българската легация в Атина като писар по чужди езици, а по-късно като драгоман-преводач. Заедно с Клеон Пераскос превежда стихове на Елисавета Багряна и Атанас Далчев на гръцки език, публикувани в сп. „Неа естия“.
От 1942 работи като аташе по печата в Братислава. След 9 септември 1944 до май 1945 по настояване на словашките власти е принуден да напусне Братислава и се изселва в Пищяни, защото се обявява за правителството в София. След края на войната се завръща в Братислава и е назначен за представител на Министерството на външните работи на България. През 1947–1949 г. работи като Втори секретар в Българската легация във Варшава.
В България Гечев започва работа в Министерството на външните работи, но в края на 1949 г. е уволнен, защото не е член на БКП. Става редактор във в. „Стършел“ (до 1956). Заедно със Стефан Сърчаджиев и Веселин Ханчев основава Сатиричния театър в София (1957), където е драматург (до 1958). Завежда отдел „Публицистика“ в сп. „Пламък“ (до 1966).
Стефан Гечев е автор на стихове, разкази, фейлетони, драми, критика, криминални и приключенски романи, публицистика, преводи. Публикува и под псевдонима Венцеслав Диаватов. Негови творби са преведени на английски, френски, немски, полски, руски и други езици.
Повечето от книгите на Стефан Гечев в различни издания се съхраняват във фонда на русенската регионална библиотека. Достъпни за читателя са неговите „Поезия, лирика, поеми“, „Бележник“ – стихове, „Въпроси“ – стихотворения в проза, „Осъденият на сеньора“ и „Жестока благодетелка“ – разкази, „Спомени за Гърция и за моите гръцки приятели (1936 – 1992)“, събраните му съчинения в пет тома („Раждането на Орфей“ – поезия, „Познай себе си“ и „Виктория и нейните синове“ – романи, „Лъвът в пещерата“ – разкази, „Голготата на Варава“ – пиеси“). За любителите на мерената реч са преводите на Гечев на съвременна гръцка и кипърска поезия и френски поети сюрреалисти. Пазят се и излезли под псевдоним Венцеслав Диаватов книги на Гечев като „Ние и другите“ – хумористични разкази и фейлетони, романите „Човекът с табакерите“ и „Крадци на богородици“ ( в съавторство с Милан Миланов) и др.
Източник: РусеИнфо
26.01.2024
12.02.2025
12.02.2025
12.02.2025
11.02.2025
11.02.2025