Навършват се 131 години от смъртта на Баба Тонка

Култура Русе Актуално На тази дата 27.03.2024 | 08:03ч.

На 27 март се навършват 131 години от кончината на една от легендите на националноосвободителната ни борба – Баба Тонка, която напуска този свят на 81-годишна възраст на 27 март 1893 година.

Видната българка е родена в Русе през 1812 година. Родителите ѝ са Тончо Поставчията и Минка Тончева. През 1831 г. Тонка се взема по любов със състоятелния абаджия и търговец Тихо Обретенов от Русчук и двамата създават здраво и многолюдно семейство, с будно самосъзнание и с авторитет в града.

Домът на Обретенови е посещаван лично от Раковски и срещата с идеолога на стратегията за организирана борба срещу поробителя става повратен момент в живота на фамилията. Тонка ражда 12 деца, но от тях оцеляват седем – петима сина и две дъщери. Синовете обаче, въпреки че получават добро образование за времето си, избират да се посветят на революционната борба, което разбива плановете на бащата им Тихо да го наследят в търговията. След смъртта му домът на Тонка Обретенова става едно от най-сигурните места за българската революционна младеж в Русчук, а сърцатата българска майка се старае да подкрепи с каквото е по силите ѝ народното дело, в името на което по-късно пожертва четирима от синовете си. Десетки са случките, в които през годините тази изключителна жена проявява изобретателност и неочаквана за годините ѝ решителност в критични моменти.

През 1864 г. Тонка Обретенова повежда бунта на русенските жени, обявили се против гръцкия владика Синесий, който отказал да води богослужението в черквата на български език. Своя родолюбив и безстрашен дух смелата българка предава и на своите деца.

Революционната дейност на семейство Обретенови се разгръща активно, след като през 1866 г. в Русчук по инициатива на възрожденския деец Драган Цанков е създадено читалище „Зора“. То става привлекателен културен и просветен център за местните български младежи. От месец ноември 1867 г. до средата на 1875 г. библиотекар и член на чиоталищното настоятелство е един от синовете на Баба Тонка – Никола Обретенов. А след като на 10 декември 1871 г. под ръководството на Ангел Кънчев най-активните млади членове на читалището учредяват местния частен революционен комитет, „Зора“ бързо се превръща в една от тайните квартири на БРЦК – Българския революционен централен комитет. Съвсем естествено и домът на Обретенови се превръща в убежище за младите революционни дейци, които минават Дунава в двете посоки с резлични поръчения.

През 1867 г. синът Петър Обретенов участва във Втората българската легия в Белград. През лятото на 1868 г. по-големите синове на Баба Тонка – Ангел и Петър се включват в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. 28-годишният Ангел е ранен в битката на четата при с. Вишовград, заловен и осъден на доживотна каторга в малоазийската крепост Сен Жан д’Акр/Акра, където прекарва 10 години във вериги. 26-годишният му брат Петър пада убит в сражението край Канлъдере.

По-малките синове на Баба Тонка – Никола и Георги, като членове на местния революционен комитет развиват активна дейност между Русчук и революционната ни емиграция в Гюргево и Букурещ. Голямата ѝ дъщеря Петрана е една от доверените комитетски куриерки за пренасяне на тайна кореспонденция, оръжие и боеприпаси и за превеждане на революционери по комитетския канал Русчук – Гюргево още от времето на Левски. При подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 г. на Петрана е възложено да ушие бойното знаме на въстаническата чета от русенското село Червена вода, станало на следващата година знаме на Ботевата чета.

След решението за вдигане на въстание през пролетта на 1876 г. Никола и Георги Обретенови, като членове на Гюргевския революционен комитет, са избрани за апостоли на въстанието. Най-малкият син в семейството – Георги загива в сражение на четата на Стоил войвода в Котленския балкан едва 24-годишен. Никола Обретенов по време на въстанието е участник в Ботевата чета. Заловен от турските власти, след съдебен процес в Русчук е осъден на доживотно заточение и случайно попада в същата затворническа крепост, където от 8 години е големият им брат Ангел.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. дъщерята Петрана Обретенова е сред първите българки доброволки, преминали съкратени медицински курсове за милосърдни сестри и като такава служи при 12-а дружина в руската военна болница в Свищов.

Родената през 1860 г. най-малка дъщеря на Баба Тонка – Анастасия Обретенова през 1882 г. се омъжва за Захари Стоянов – близък приятел на брат ѝ Никола. От неговите „Записки по българските въстания“ и от спомените на никола Обретенов черпим най-пряката информацияа за личността и делата на легендарната русенка.

Героичната Баба Тонка доживява Освобождението и посреща заточените си синове и техните другари с черепа на войводата Стефан Караджа, за когото се грижи до последно, докато юнакът гасне от раните си в русчушкия затвор. Тази изключителна българка си отива на преклонна възраст на 27 март 1893 година. Днес тленните останки на повечето членове от фамилията Обретенови са препогребани в Пантеона на възрожденците в Русе. Преки наследници на революционното семейство оставят Никола Обретенов и Анастасия Обретенова.

Източник: РусеИнфо