Отбелязват 800 години от съзването на Ивановския скален манастир

Актуално Туристически дестинации 16.01.2020 | 10:01ч.

800 години от освоваването на Ивановския скален манастир ще бъдат отбелязани през тази година. Програмата е в процес на уточняване, но тя предвижда празнични инициативи и богослужения както през 2020-та година, така и през идната 2021-ва. Сред събитията, които са включени са провеждане на научна конференция, посветена на историята и духовността на Светата обител, както и тържествени молебени на по-значими дати и църковни празници, свързани с нея.

Идеята е по този начин да се популяризира един от най-значимите обекти на средновековното църковно и културно наследство в България под закрилата на Юнеско. Обмислят се и мерки за подобряване на инфраструктурата и достъпа до всички скални църкви, намиращи в района. Обсъдена беше и възможността останалите скални църкви да бъдат също включени в Списъка на световното културно и природно наследство.

Ивановският скален манастир е основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, който заедно със своите ученици построил първата скална църква. Тя, заедно с останалите църкви в местността образуват скалния манастир "Св. Архангел Михаил". През целия период на Второто българско царство манастира е поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са били царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Дори цар Георги-Тертер I (1280 – 1292) в края на живота си се замонашил в една от килиите на манастира и завършил там живота си. Гробът му се намира на третия етаж в "Кръщелнята".

През 14в. Ивановският скален манастир е център на исихазма. Манастирът съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада. През 18в. светата обител отново е обект на поклонение от вярващите.

Ивановските скални църкви, образуващи манастирския комплекс са един от 9-те тобекта в България, включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.

Ивановският скален манастир е недействащ и представлява своеобразна мрежа от около 20 малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски лом. Помещенията се намират на 32 м. височина над водата и са свързани с пътеки и скални стълби. По време на апогея на религиозния комплекс, скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300. Ивановската обител е най-известна от групата, скални манастири в Добружанския район. Църквите при Иваново са част от множеството скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода 10 -14в. превръщат долината на р. Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.

Ивановският манастир обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13 и 14в., изобилстваща от антични мотиви – голи женски статуи служещи за подпори, колони върху лъвове, маски и др. Сред тях е т. н. врязан надпис на Иво Граматик, датиращ от края на 13в.

Главната църква в Ивановския манастир - "Света Богородица" - е изсечена на височина 38 м. и е изписана отвътре с библейски и евангелски сцени и образи. Сред тях могат да се различат сцените "Тайната вечеря", "Влизането в Йерусалим", "Св. Йоан Кръстител", "Страстите Христови", изображения на Апостолите и други светци. Запазени са ктиторските портрети на българските царе Иван Асен ІІ и Иван Александър, както и на други представители на владетелските семейства. Интересен е и паралкиса "Господев дол", които е сред най-богато украсените със стенописи помещения. В издълбания отвор се вижда "Благославящият Иисус Христос", а в олтарната ниша са изобразени сцените "Успение Богородично", "Възнесение Христово" и "Слизане на Христос в ада". В един надпис-изповед на стената се споменава, че на това място се е замонашил и бил погребан българският цар Георги Тертер.

Друга запазена църква в Ивановската скална обител, е т.нар. "Затрупаната църква". Един от ктиторите на църквата е бил цар Иван Асен II и това се потвърждава от портрета на царя, на който той е изобразен с умален модел на църквата в ръце, което е традиционния начин за изобразяване на ктитори. Поредната църква в комплекса, наричана от местните просто "Църквата" е била основана от цар Иван Александър. Тя също пази ценни стенописи, претворяващи библейски сцени в стила на Юстиниановия ренесанс през погледа на местните майстори.