Отговорността да имаш домашен любимец

В началото на май тази година, в един от водоемите около река Русенски Лом забелязах блатна костенурка с впечатляващо голям размер. Беше се покатерила на голям пън във водата и се припичаше на слънце. Голямата дистанция от около 70 метра и насрещното осветление попречиха да забележа детайли от ектериора на животното. Направих обход и тъкмо вече се бях приближил на подходящо разстояние, когато една гривеста чапла се опита да кацне на същия пън, очевидно без да осъзнае особената жива издутина на пъна. Двете животни взаимно се изплашиха и аз оставих въпроса за други по-добри времена. Месец по-късно ми се отдаде възможност да срещна отново без никакво съмнение същата костенурка, припичаща се върху същия пън. Този път използвах плаващо укритие и успях да си приближа на около 6 -7 метра до нея. Безкрайно изненадан, още от първия миг установих, че срещу мен се намира червенобуза блатна костенурка (Chrysemys scripta elegans). Особено едър екземпляр с дължина на карапакса (горната изпъкнала част от черупката) около 35 см, тя бе безспорен лидер по размери във водоема, тъй като най-едрите екземпляри от нашата блатна костенурка, който обитаваха водоема имаха размер около 20-22 см. Размерът подсказва, че възрастта на животното е около 20-25 години.
Червенобузата костенурка произхожда от Южните щати на САЩ и Северно Мексико от земите около Мисисипи и Мексиканския залив. Тя е една от най-често отглежданите като домашни любимци костенурки в целия свят. В естествения си ареал видът предпочита топлите и чисти бавнотечащи води, обрасли с изобилна водна растителност. Извън него обаче се приспособява и в по-студени води, не е толкова взискателен към чистотата на водата и практически може да завземе всички подходящи местообитания в умерените и топли части на света. В Европа червенобузата костенурка успешно се аклиматизира в местата с по-студен климат. Благодарение на популярността им като домашни любимци червенобузите костенурки са били освободени или избягали в природата на много места. Диви популации (т.е. размножаващи се групи) са локализирани вече в големи райони на Австралия, Европа, Южна Америка, Карибите, Южна Африка, Средния и Далечния Изток. Присъствието й в дивата природа, извън родните й места е много обезпокоително и този вид е поставен в топ 100 на най-инвазивните видове в списъка на Международния съюз за защита на природата (IUCN). В България червенобузи блатни костенурки за идентифицирани в околнота среда още през 2009 г. (София, Борисова градина). Видът се среща често във влажните зони на Южна България. През 2016 възрастен екземпляр е забелязан и уловен в Атанасовкото езеро.
В много страни по света вносът и отглеждането  на червенобузите костенурки са забранени. От 2009 г. забрана за внос има и за Европейския съюз чрез Регламент на Комисията на европейските общности. Тази забрана е валидна и за България, но очевидно  тя не се спазва. Освобождаване на домашни любимци в дивата природа създава предпоставки за необратими изменения във видовия състав и структурата на популациите на водните организми. Освобождаването, освен че е забранено от Закона за биологичното разнообразие и се наказва с глоба до 2000 лв. (за юридически лица до 5000 лв.) показва и липса на отговорна преценка за последствията, които всеки от нас, дори и неволно може да предизвика с поведението си в дивата природа. Наличието на този инвазивен биологичен вид във влажните зони на на Натура-зона „Ломовете” съвсем не означава, че това се дължи на необмислена постъпка на някой русенец. Глобализацията на екосистемите в Европа е безспорен факт и хипотетично костенурката би могла да бъде пусната на свобода също от жител на Белград, Букурещ или Виена.

Автор: Илиян Вълчанов

Още от Други

Жълточелата сколия - нaй-едрата оса в България…

30.06.2020

WWF пусна над 7 000 моруни по река Дунав

17.06.2020

Синавицата, наричана още синя гарга

10.06.2020

Пчелоядът не е враг на пчеларя

08.06.2020

Всички от Други