Първите премиери на Русенския театър за новия сезон в Малка зала "Константин Димчев" предстоят на 23 и 24 септември

ПЪРВИ ПРЕМИЕРИ ЗА СЕЗОН 2015/2016 на 23 и 24 септември от 19ч. в Малка зала "Константин Димчев" БЯЛО ВЪРХУ БЯЛО от Майя Праматарова стиховете на Емили Дикинсън са в превод на Цветан Стоянов постановка Венцислав Асенов сценография Росица Грънчарова Участват: Лидия Стефанова и Мариана Крумова „Бездомната, която винаги чете: Съчинявах стихотворения… Помня началото на едно „Как искам в бяла, бяла, стая, пълна с бели, бели цветя…” Бялото е кралският цвят… Цветът на раждането, сватбата и погребението… Бялото е болка…Глътка въздух… Бяла е роклята на Емили, поръбена с бяла дантела…” За “Бяло върху бяло” Нели Пигулева, поет, журналист …Майя Праматарова е дългогодишен драматург на Народния театър „Иван Вазов“ и на театрална работилница „Сфумато“ и именно „Сфумато“ е пресечната точка, която е срещнала нея, софиянката, и двете русенки. Лидия Стефанова е смятана за една от актрисите, които изключително органично се вписват в представата за „чеховски типаж“. Нейните участия в програмите „Чехов“ и „Радичков“ на „Сфумато“ остават емблематични, а пиесата „Моето куче харесва Рената“ - дует на Лидия Стефанова и нейното овчарско куче Роналд Рейгън - бе призната за връх на фестивала „Ерата на Водолея“ през 2006 година. Мариана Крумова е добре позната на русенските зрители, особено с последните си творчески превъплъщения в „Медея“ и „Без зестра“. Всъщност, пиесата е написана именно за тях - за Лидия и Мариана, признава Майя. Точно тях тя е виждала, докато е работила по своя нов драматургичен текст. Пиесите на Праматарова „Убийте тази жена!“, „Револверът“, „Не минавай по моста“ се радват на успех на сцени в САЩ, а театралната критика недвусмислено ги откроява като впечатляващи и въздействащи. „Бяло върху бяло“ е също психологически разрез на действителността - позната и непозната, който авторката извършва прецизно и заедно с това с откривателската изненада на човек, който сам не подозира до какви бездни може да се докосне, навлизайки в лабиринта на поезията и душевността на величина като Емили Дикинсън. http://utroruse.com/ Оля Стоянова, писател, журналист в разговор с Майя Праматарова O.С.: Предстои за първи път ваша пиеса да се постави на българска сцена. Как се стигна до „Бяло върху бяло”, до текста, вдъхновен от Емили Дикинсън? М.П.: Имах силно желание да посетя дома на Емили Дикинсън в Амхърст, който е отворен за публика, но не съм допускала, че това може да доведе до пиеса. Емили почти не е напускала своя дом и битува мнение, че дори не е съзнавала колко голяма поезия създава. Да, тя понякога е мятала стиховете си в чекмеджето между конците и губерките, но пък колко внимателно е подбирала думите, колко редакции е правила, докато е търсила най-точната. Докосването се случи, когато влязох в стаята й, още нереставрирана, остъргана до мазилка преди ремонта, но с останала тук-там боя по стените – жълта охра от времето на Емили. Нещо щракна в мен и не можах да се освободя, докато не започнах пиесата. Свързах се с Антоанета Войникова, която дари великолепните преводи на Цветан Стоянов. Но в един момент спрях да пиша, защото осъзнах, че не мога да пиша за Емили. И оттам тръгна същинската пиеса, която се опира на документи – писма и стихове, но в много по-голяма степен – на въображаемото, което ражда възбуденото съзнание на една Бездомна жена, която винаги чете. Бездомността тук е колкото конкретна, толкова и обща категория, характерна за мен самата и за глобалния ни свят. http://kultura.bg/ Невена Праматарова, радиожурналист Пиесата “Бяло върху бяло”, вдъхновена от живота и творчеството на голямата американска поетеса Емили Дикинсън и наситена със стиховете й, във великолепните преводи на Цветан Стоянов, е пътешествие между документално и въображаемо, реално и сюрреално, поезия и гротеска. http://bnr.bg/ Слава Степнов, режисьор, основател на “Степс тиатер”, Ню Йорк “Пиесата на Майя Праматарова "Бяло върху бяло" е съвременно, по своята форма, произведение - радикално, със сложна, нелинейна структура. За мен като руски режисьор, живеещ в Ню Йорк, е изключително интересен погледът на български автор към живота и творчеството на Емили Дикинсън, американската поетеса от 19-ти век. Чувствам някаква необяснима съпричастност.” http://www.formalno.com/ *** “Бяло върху бяло” е необикновена, странна пиеса, без сюжет, случва се в някакво иреално пространство, дори не е напълно ясно колко са действащите лица…. Това е интересна, но сложна пиеса, което е своего рода предзвиткателство. Текстът съществува в три версии: на български, английски и руски и това е точно попадение за театър като “Степс”, с неговата мултикултурна концепция.” http://www.teatral-online.ru/ Мартина Дечевска, писател, журналист В превод на Анджела Родел, текстът е включен в репертоара на “Степс тиатер” – мултикултурният нюйоркски театър, основан преди двайсет година от режисьора Слава Степнов. Първата си среща с публиката пиесата направи на 30-ти май в прочит на шест жени с различни националности и акценти – белгийка, две рускини, американка, шотландка и българка + три музикални инструмента – пиано, банджо и юкилейла. (…) Изборът на българката Джина ДиДонато, с леко прегракналия й глас, за ролята на Бездомната, която говори и пие твърде много, бе точен и разкриващ стоицизма и цинизма на бивша актриса, загубила всичко, но не й усета си за безвремието на изкуството. Минало и сегашно, музика и поезия, интелектуални монолози по време на рециклиране на пластмасови бутилки, документално и фикция, реално и сюрреално преливат в чувствено по женски приключение, което категорично отказва да приеме етикети. http://www.fakel.bg/

Още от Театър

Още от Предстоящи събития