Пчелоядът не е враг на пчеларя

Обикновеният пчелояд (Merops apiaster), наричан неправилно още „европейски пчелояд”, е една от най-многоцветните и красиви прелетни български птици. Неправилното „европейски пчелояд” е породено от  обстоятелство, че  гнезди също в Централна и Мала Азия, Сирия, Иран и Северозападна Африка. Обитава открити сухи места. Гнезди колониално в земни дупки, които издълбава в льосови и песъчливи отвесни брегове, оврази и склонове. Понякога, когато такива терени липсват, издълбава дупките си в обикновен затревен терен със съвсем малък наклон. Зимува в Южна Африка. В Русенска област обикновено се установява около първите дни на месец май.Тази година обаче първите пчелояди се появиха десетина дни по-рано. Есенната миграция е около средата и края на септември, т.е средно между двете миграции пчелоядите пребивават  в страната около 140 дни. Дори и в наши дни в много електронни медии, вкл. Уйкипедия, за пчелояда се  пишат неверни факти, които варират от манипулирани сведения до откровени глупости. Част от тях оформят изкривена обществена представа, че пчелоядът в съотвествие с името си, се храни основно с пчели и поради това нанася огромни материални щети на пчеларите. Природозащитеният статус на пчелояда е регламентиран с приложение № 2А към чл. 35А от Закона за биологичното разнообразие. Т.е. абсолютно са защитени местообитанията на птицата в защитените зони от „Натура 2000”.
Отличен акробатичен летец, пчелоядът се храни само с летящи насекоми. На нелетящите дори не обръща внимание. През годините теренни проучвания на този вид съм наблюдавал многократно, как  кацнал на клонка пчелояд изтърва на земята вече убито насекомо, и въпреки че падналата  жертва се намира само на 30-40 см от него, не проявява към нея дори минимален интерес. Вместо това литва отново, за да улови след секунда  друго насекомо. Обикновено ловува в диапазон от 1 до 20 метра височина над земята. В менюто му са включени около 60 вида летящи насекоми: от мухи и пчели, през пеперуди до водни кончета.  Смята се неправилно, че спрямо отровата на жилещите насекоми пчелоядът има природен имунитет. А истината е по-различна. Той полага специални грижи, за да  избегне ужилването. Това става чрез силно стискане на коремчето на насекомото, за да предизвика показване на жилото от тялото, след което чрез енергично триене върху клонката го отстранява; друга техника след улавяне на жертвата е нейното умъртвяване с енергични  удари върху клонката и не на последно място поглъщането и в позиция „глават напред – жило назад”. Любим сюжет на фотографите натуралисти е снимането с много висока скорост на затвора подхвърлянето на вече мъртвата жертва във въздуха, за да бъде насочена към хранопровода  в правилната позиция. Погрешно се смята, че пчелоядите нямат естествени врагове в природата. Наблюдавал съм многократно змии (смок мишкар, смок стрелец) да претърсват дупките в колониите на пчелояди за яйца и малки пилета. Дребни, но виртуозони летци като малкия ястреб и обикновената ветрушка често имат успех в лова на пчелояди. А домашната кукумявка, която  не е толкова добър летец, ги улавя от засада в самата колония.
Критичните моменти в отношенията „пчелояд-пчелар” са два. Първият възниква, когато  времето е дъждовно, защото по време на валежа и около час-два след спирането му няма летящи насекоми. Тогава пчелоядите напускат колонията и се насочват към пчелините. Често кацат в непосредствена близост до кошерите и ловят прибиращите се или излизащи пчели. Това означава, че пчелоядите прекрасно знаят локацията на пчелините, но се възползват от тях само когато са принудени от метереологичните условия. Вторият момент обхваща времето от десет до петнадесет дни преди есенната миграция. Тогава ятото, увеличено с новото попълнение млади пчелояди започва подготовка за прелета от 10000 километра до Южна Юфрика и отново заема позиции близо до пчелините, често и около единични пчелни кошери в рамките на населените места. Птиците се нуждаят от интензивно хранене при намалени усилия за улавяне на храната, за да натрупат енергийни резерви за полета. И ако през май, юни, юли и първата половина на август пчелите съставляват около 20% от храната на птиците, то през втората половина на август и първата на септември достигат до 90% (Нанкинов, Симеонов, Мичев, Иванов – БАН,1997). Липсват данни колко от жертвите са пчели работнички и колко са търтеи. Редуцирането на броя на търтеите в пчелните семейства носи потенциални ползи за пчеларите. Потенциална полза е и улавянето на стари и амортизирани пчели. 
Малките пчелояди се излюпват около средата на юни. През първите 3-4 дни след излюпването им в диетата отсъстват пчели, а преобладават дребни летящи насекоми, без твърда и груба хитинова обвивка. И обратно, през последните десетина дни преди напускането на колонията, в храната преобладават едри пеперуди и водни кончета. Хипотетични щети върху пчелите-майки могат да бъдат нанесени от пчелоядите само за месец и половина от общия петмесечен активен период, т.е. от втората половина на юли до края на август. В заключение трябва да посоча,  че пчелоядите не са реално съществуващ проблем за пчеларите. Красивата птица  отклонява успешно вниманието от  основния вредоносен и публичноизвестен фактор за българското пчеларство -  масовото използване  на забранени  пестициди и хербициди.

Автор: Илиян Вълчанов

Още от Други

Затварят до края на месеца улицата към Военното…

15.07.2019

Търсят съдебни заседатели в Русе

15.07.2019

4.5 милиона винетки продадени за седем месеца

12.07.2019

Търсят 8 пожарникари в Русенска област

11.07.2019

Всички от Други