Под знака на виното и плодородието честваме Трифон Зарезан

Русе РУСЕ АКТУАЛНО Актуално Последни публикации Днес 01.02.2026 | 08:02ч.

Празникът се чества на 1 февруари – 14 февруари по стар стил. Българинът отдава почит на един от най-ранните пролетни празници – Трифон Зарезан. Познат още като Трифоновден или просто Зарезан, той носи духа на новото начало, плодородието и надеждата.

На 1 февруари Българската православна църква чества паметта на свети мъченик Трифон – лечител и защитник на вярата, загинал през III век в името на Христос. Роден в Мала Азия – земя, смятана за люлка на лозата и виното – светецът намира своето естествено място и в българските народни представи като пазител на лозята. Неслучайно именно те са в сърцето на празничните обреди. Лозарството и винопроизводството по нашите земи водят началото си още от времето на траките и са дълбоко вплетени в бита и ритуалите на народа ни. За да бъде годината плодородна, хората търсят благословията на свети Трифон.

Празничният ден започва рано. Стопанката замесва хляб, приготвя кокошка, пълнена с ориз или булгур, и подрежда всичко в шарена торба. Към нея добавя бъклица с вино и шише светена вода, които да придружат лозаря към лозето. Там, с прекръстване, се извършва ритуалното зарязване – отрязват се три пръчки, поливат се с вино и се изрича благословията: „Колку капки вино, толку товара грозде!“. Със светена вода се поръсват корените, а лозето се счита за закроено и готово да роди.

Виното заема свято място в българската традиция – символ на Христовата кръв, почитано редом с хляба. Преди първата глътка човек се прекръства. Без вино не минава нито сватба, нито раждане, нито помен. То съпровожда човека във всички важни мигове от живота – от радостта до прощаването.

Дните около празника – 1, 2 и 3 февруари – са известни като Трифунци. Първият е посветен на свети Трифон, вторият – на Сретение Господне, а третият почита Симеон Богоприемец. Това са дни на обредност, вяра и връзка с природата.

Според фолклориста Михаил Арнаудов корените на Трифон Зарезан се крият още в древните Дионисиеви празници. Легендите разказват, че именно Дионис научил хората да отглеждат лозята и да превръщат тежките гроздове във вино – напитката на живота, радостта и споделеността.

Снимка БГНЕС