Пробуждането като състояние на духа

РУСЕ АКТУАЛНО Актуално Днес На тази дата 01.11.2024 | 09:11ч.

На 1 ноември празнуваме Деня на народните будители! Хубав празник, който би трябвало да накара всички да се замислим „Какво празнуваме? Кои са будители?”. В речника думата будител е обяснена по следния начин: „човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух”. Празнуваме делото на всички онези българи, които през живота си са творили и работили усърдно, за да може българският народ да запази духа, ценностите си и самочувствието си.

Обикновено на този ден се споменават имена като Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов …. Все познати и неоспоримо заслужили признанието ни. Но замисляме ли се колко много незнайни българи са се трудили ежедневно, давайки знания, вяра и сила българска. В Русенска област, във всяко едно село е имало училище, а в по-големите дори две, повечето отворили врати още преди Освобождението. Училището е свято място, а учителят – важна личност, заради силата, която вдъхва у децата, карайки ги да вършат чудеса, да покоряват света и да оставят нещо значимо след себе си.

Разгръщайки старите документи от фондовете на Държавен архив – Русе, откриваме някои от тези „обикновени” българи, давали частица от себе си на децата, за да ги направят добри и умни. От страниците на училищните албуми от преди повече от век ни гледат будителите от селските школа на Копривец, Лом Черковна, Ветово, Ряхово, Сандрово и др. Заедно със снимките, те са написали и по нещо за себе си. Четем кой кога е роден, къде е завършил образованието си, но и по-лични сведения. Учителката в с. Копривец Светослава Николова е записала „Вече седма година уча учениците на звучния роден език”.

Понякога един учител съчетава преподаването по математика, физика, пеене и гимнастика, какъвто е случаят с Енчо Павлов – учител в с. Осенец през 1920/21 г. Вероятно не му е било леко на г-н Павлов, но със сигурност година след година е учил децата еднакво добре и на ноти, и на дроби.
Много от учителите в селските училища работят, а често и ръководят местните читалища. Наясно сме колко важна е ролята на читалищата за населението в миналото. Редом с училището и църквата, читалището е третият стълб, на който се опира духовното развитие на българите. Петър Георгиев е учителствал 18 години в с. Ветово (сега град Ветово), като в периода 1912 – 1919 г. е възобновил и развил местното читалище „Селска пробуда”, където се изнасяли сказки, уреждали се детски забави, репетирал е хор, организирали се вечеринки, устройвани са представления с благотворителна цел ……

С тези примери от пожълтелите училищни албуми от миналото, напомняме, че да си будител не е нужно да си велик писател или творец с много научни трудове зад гърба си. Будители са всички тези незнайни учители по селата, които с енергията си са събудили любовта към знания и творчество у децата. Нека си припомняме с уважение и признателност поне веднъж през годината какво са сторили те и да продължим делото им. Първи ноември е онзи ден, в който спокойно можем да обърнем поглед назад в десетилетията и да помислим за миналото, за да видим не само празника, но и символа. Символът на вярата, символът на спомена за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето, символ на онова, което стои точно пред нас, но върху което ние така и не се замисляме. И най – вече да ни накара да си спомним, да се поучим, да се преклоним и да подражаваме, да продължаваме и никога да не забравяме. Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои! Поклон пред всички творци, книжовници и учители, които днес събуждат душите ни за национална гордост, желание за успех и вяра в доброто!

Толя Чорбаджиевa

Източник: РусеИнфо