“ Русенската опера ми предложи шанс, който ще пазя в сърцето си до края на дните си. Шанс, основан на таланта от Бог и моя труд. Шанс, който съм сигурен, че ще ми донесе удовлетворение на всички нива, а Русенският оперен театър спечели почти луд оперен ен

Румънският тенор Богдан Лупеа дебютира тази неделя, 5
октомври, в ролята на Ринучо от едноактната комична опера на
Пучини “Джани Скики”.

Очакваме ви в залата на Русенския оперен театър, за да се
посмеем над собствените си демони и да осъзнаем, че точно те
ни пречат да пробие светлината, която носи всеки от нас в душата
си!

Ето какво разказа пред Диана Димитрова талантливият румънски
певец:

1. Дебютираш в една от ключовите роли на „Джани Скики“ на 5
октомври в Оперната зала. Вълнува ли те образът на Ринучо,
който въплъщаваш на сцената?

- Не само неговият образ ме вълнува. Ринучо съм аз в
ежедневието. Дори бих могъл да кажа, че този дебют ме хвана в
момент, в който съм също толкова влюбен, колкото и героя.
Същите настроения, чувства, мисли, драми, радости. Бих могъл

да кажа, че не мисля, че е имало по-подходящ момент за дебют в
тази роля. Близък съм по възраст с Ринучо и преди всичко
преминаваме през едни и същи емоции на влюбване във всичко,
което идва с това. Мога да заключа, че аз съм Ринучо и Ринучо е
моят човек.

2. От сравнително кратко време си в Русенската опера. Как се
озова тук?

- Тук отговорът е изключително прост. Пристигнах чрез
класическия метод, прослушване. След 3 години почивка от
сцената, почивка, която си взех нарочно, исках да се върна към
сценичната дейност в тих град, в добър театър и с талантлив, но
преди всичко сърдечен екип. Изглежда, че Бог чу молитвите ми.

3. За първи път ли работиш със сънародничката си,
режисьорката Михаела Панаинте?

- Да, за първи път е. Преди това представление нямахме личен
или професионален контакт. Надявам се това да е началото на

нашето сътрудничество, а не просто щастливо стечение на
обстоятелствата.

4. Тя е доста взискателна и неординарна в подхода си, не
мислиш ли?

- Взискателна?! Съвсем не. Работил съм с режисьори, които бяха
наистина взискателни и дори лоши. Михаела е режисьор, който
работи много в драматичен театър и има подобен подход на
работата и в операта. Този подход, от моя гледна точка, е повече
от добър, защото изважда наяве актьорската страна на певеца. В
края на краищата ние сме едновременно актьори и певци,
наполовина. Михаела не прави нищо друго, освен да извлича
най-доброто от артистите и това, което казва текстът, изпят от
всеки един от тях. Ако бях режисьор, щях да бъда много по-
взискателен от нея. Сравнима с великите режисьори на света,
Михаела е дори прекалено добра с артистите.

5. Тази опера беше изпълнена за първи път на сцената на
Доходното здание преди 5 години в изключително трудни
времена. Сега ще я видим и на нашата изстрадала оперна
сцена. Какво е посланието според теб?

- Това нека каже режисьорът. Това, което мога да кажа аз, е, че
бих искал да видя повече представления на оперната сцена,
които ще спечелят по очевидни причини като звук, акустика,
брой места в залата, брой репетиции. Русенската опера е
паметник на културното наследство и трябва да се третира и
уважава като такъв, както от политиците, така и от артистите,
които стъпват в тази институция и излизат на сцената, но не по-
малко и от публиката.

6. Ролята на Ринучо е въплъщение на любовта, която е
застрашена от меркантилните страсти на роднините. Възможна
ли е безусловната любов или парите диктуват развитието на
чувствата в този свят?

- Аз, Богдан, съм перфектен романтик. Пиша стихове,
композирам, страдам, плача, щастлив съм, излъчвам любов
(както съм и в този момент). Мога да кажа, че безусловната
любов е не само възможна, но и без нея човечеството вече не би
съществувало. Без любов нищо не би било същото. Парите не
могат да диктуват развитието на чувствата, а само тяхното
обуславяне. И в този случай те не са чувства, а само меркантилни
желания и това е. За щастие, за разлика от Ромео и Жулиета, тук
имаме щастлив край. Двамата остават заедно в любовта си и
меркантилизмът се третира точно както трябва, с подигравка.
Така че, истинската и безусловна любов е необходимост в един
свят, все повече движен от желанието да се печелят и

притежават пари. Любовта винаги ще печели, защото е от Бог, а
Бог е доброта.

7. Известен си като човек, чийто стремеж към свобода го кара
да действа смело. Страхуваш ли се, че понякога няма да бъдеш
разбран?

След вярата в Бог, това е следващата ми вяра, в свободата. Както
Бог ни е създал свободни и дори свободни да избираме между
добро и зло, така и аз искам да бъда свободен. Оказва се, че това
желание е част от моята личност и вече не ме кара да действам
спонтанно, а дори предсказуемо в очите на тези, които ме
познават. Понякога не съм разбран, защото обществото е
свикнало да бъда контролиран, да имам господар, да ми се казва
какво и как да правя, и особено кога да го правя. Е, това
съвременно общество не може да разбере много добре
желанието за свобода. Свободата, за която говоря, няма нищо
общо с неща, свързани с човешката физиология или
консумацията на вещества или алкохол, не, тя е свързана с
психологическа и емоционална свобода. Свободата да не се
страхуваш да кажеш истината, да посочиш с пръст тези, които са
виновни. Свободата да мислиш и чувстваш точно както искаш, а
не както ти е диктувано. Тази почти философска свобода е трудна
за разбиране от хората и затова от много години се сблъсквам с
този колективен манталитет, в който всеки мисли само за себе си
и вече не се съобразява с колектива, масите от хора и доброто на

всички. Бог, Свобода, любов е мотото, по което се ръководя в
живота.

8. Как се чувстваш в Русенската опера?

В Русенската опера се чувствам по-добре от всякога. Бил съм на
много сцени, но никога не съм се чувствал така, както в Русе.
Хората са топли, мили, насърчават те, не клюкарстват зад гърба
ти, признават таланта и труда ти, искат най-доброто за теб. В
Русенската опера срещнах характери и сърдечен екип, от който,
каквото и да се случи в артистичния ми живот, никога няма да се
откъсна. И това не са просто големи думи, а честни. Те знаят това,
защото съм разказвал на много от тях. Русенската опера ми
предложи шанс, който ще пазя в сърцето си до края на дните си.
Шанс, основан на таланта от Бог и труда ми. Шанс, който съм
сигурен, че ще ми донесе удовлетворение на всички нива, а
Операта спечели почти луд оперен ентусиаст. По този повод
имам възможността да благодаря на ръководството, диригента
на хора и колегите си, че са абсолютно прекрасни и че
съществуват. Благодаря ви за всичко! А на Вас, за интересните
въпроси.

Още от Култура

След пет години Държавна опера - Русе отново…

01.10.2025

В миналото Русе е бил единственият град, който…

30.09.2025

С организиране на детска художествена изложба „Рецептите на баба“ ще приключи…

29.09.2025

„The Best of Васил Петров“ на 17 октомври в Доходното здание

25.09.2025

Всички от Култура