Сбогом лято


Много тихо. Без никакъв шум. Без обида.
То си тръгва и хлопва вратата на слънцето. Сенокосно и тежко се поклащат презрелите ниви, и разплитат коси в най-опасното време за влюбване. После някой косач със замах ще отреже главите им. Закъснелите жерави ще поплачат на път за сбогуване. Две вълни ще изцеждат солта от очите ми. Светъл мед от топола ще лепне по пръстите. В дивия мъх на глухарче аромата му ще прегаря. То с последния си хрип ще изтръгне в гърдите ми жажда, да усетя, че липсата също е повод за вяра, даже в есен прецъфтяла от много прераждане. картина: Andrei Markin

Още от Писатели

© 2019 Thesite All rights reserved!