Троянският манастир празнува храмов празник днес

Храмов празник празнува днес един от най-посещаваните манастири у нас – Троянската света обител „Успение Богородично“. Празничната служба на която винаги се събират стотици миряни ще бъде водена от Българският патриарх Неофит.

Троянският манастир е разположен в северните поли на Троянския балкан на около 400 м. надморска височина на брега на р. Черни Осъм. Намира се близо до с. Орешак и на 10 км. от град Троян. Според манастирската летопис на Константин Огненович третият по-големина манастир в България - Троянският е основан в началото на 17 в. от няколко атонски монаха отшелници, които донасят със себе си чудотворната икона на Богородица Троеручица. Първоначално били построен малка дървена църква "Рождество Богородично", монашеско жилище и гостоприемница.

По времето на игумена Калистрий, Троянският манастир бил плячкосан от турска банда, а самия игумен бил посечен. През първата половина на 18 век, по времето на игумен Христофор се осъществили първите по-големи строежи в манастира, като били построени някои нови сгради и се организирало водоснабдяването на обителта. Още от средата на 18 век в Троянският манастир функционирало килийно училище, в което получили образованието си видни духовници. През втората половина на 18 век, игумен Пахомий организирал изграждането на нова, съборна църква, разширена в 1812 г. По това време източно от манастира бил издигнат и скитът "Св. Никола".

През 1830 г. с грамота на цариградският патриарх Троянския манастир е обявен за ставропигиален (под пряката юрисдикция на върховната църковна власт и самостоятелно управление), а игумен Партений изградил втори скит, посветен на "Св. Йоан Предтеча".

През 1835 г. с помощта на местното население жилищните сгради в Троянския манастир били разширени и била издигната нова църква "Успение Богородично" дело на майстор Константин от с. Пещера. Храмът представлява е еднокорабна постройка, двуделна по оста изток - запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол. Да украси новопостроената църква бил поканен един от най-известните възрожденски художници - Захарий Зограф. Те са направени в периода 1847-48 г. и покриват всички вътрешни стени на храма. Наред с традиционните сцени "Христос Вседържател", "Деветте ангелски чина", "Пророците", "Евангелистите", сцени на "Празниците", "Чудесата Христови" Захари помества на централно място - срещу олтара - образите на Св. св. Кирил и Методий, Св. Михаил Болгарин (нав. Михаил-воин от Патука) и софийските новомъченици Св. Георги нови - Софийски и Св. Никола Софийски. Наред с тях са изобразени няколко групови ктиторски портрета: на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им; на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майка им Теодора; на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им; многофигурен портрет на цялото монашеско братство (в олтара) и най-накрая - своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей - в прозореца на северната стена. За пръв път в българската църковна монументална живопис Захарий Зограф включва в източната стена на предверието конните фигури на руски исторически личности и светци - князете Борис и Глеб. В същото помещение са поместени и фигури с изображенията на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, Йоан Владимир, Св. Параскева Търновска, Св. Йоан Патриарх, Св. Иван Рилски, Св. Димитрий Бесарабовски, Св. Теодосий Търновски. Темите "Страшният съд" и "Колелото на живота" са изобразени в откритата галерия.

В главната църква на манастира се пази светинята на Троянския манастир иконата "Пресветая Богородица Троеручица", която е дело на тревненските иконописци. Според манастирската летопис тази икона е била пренесена от Атонските манастири и оставена тук през 17 в. още при основаването на манастира.

И през 19 век монасите от Троянския манастир продължили своята духовно-просветна дейност. Известни са усилията на книжовниците Спиридон, Рувим, Манасий, Калиник, Панарет, Йосиф Соколски, даскал Тодор Пирдопски да съживяват и разпространяват българското слово. Троянският манастир е бил и убежище на хайдути и революционери. Тук през 1872 г. Васил Левски организира таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. При избухването на Априлското въстание в манастира е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела. По време на Руско-Турската освободителна война отец Макарий трансформира комплекса в лазарет за руските войници.

В днешно време Троянският манастир представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради, както и два скита – "Св. Николай" и "Св. Йоан Кръстител". Манастирското пространство се състои от три двора. Триетажните жилищни сгради са построени в периода 1835-1855г. и са издържани във възрожденски стил.

В Троянския манастир е богато застъпена и дърворезбата. Най-стара е резбата на иконостаса в скита "Св. Никола". Тя носи стиловите елементи на тревненската школа и носи подписа на йеромонах Киприан от 1794 година. Друга интересна дърворезба от 18в. са "Царските двери" на иконостаса в скита "Св. Йоан Предтеча". Най-мащабната творба на резбата е позлатеният иконостас в главната църква, който е дело на Никола Матеев от Ново село и датира в периода 1839 – 1840 г.

Освен произведения на живописта в музейната колекция на Троянския манастир се пазят много творби на приложните изкуства и занаятите - сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от 19 век Особено интересен е един напрестолен кръст, покрит с миниатюрна резба и обковка - изпълнена в сребърен филигран, позлата и украсена с камъни. Запазени са ценни книжовни паметници като Троянския дамаскин, Втория троянски дамаскин и др. В манастира е имало и щампарница.

Извън манастирският комплекс се намира двата скита "Св. Николай Чудотворец" (края на 18в.) и "Св. Йоан Предтеча", получил по-късно името "Зелениковец" от местността, където бил издигнат през 1832 г. Църква на скита "Св. Николй Чудотворец" притежава изключително интересен дърворезбен и полихромиран иконостас, който носи стиловите особености на ранната тревненска резба. Царските двери на този иконостас носят подписа на йеромонах Киприан и дата – 1794 г. За времето на иконостаса говорят и няколко негови икони, сред които "Св. Никола" и "Св. Илия на колесница". Царските двери от църквата "Св. Йоан Предтеча" принадлежат на 18 век.

Още от Туристически дестинации

Църквата в с. Пепелина пази осветено копие…

11.07.2019

Всички от Туристически дестинации