Уникалните Белоградчишки скали - едно от чудесата на България

Уникалните Белоградчишки скали привличат целогодишно посетители от страната и чужбина. Неповторимият скален феномен е разположен в Западния Предбалкан, в южното подножие на Белоградчишкия венец, около Белоградчик. Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта.

Уникалният природен феномен Белоградчишки скали е скален комплекс с дължина около 30 км и ширина 6-7 км. Комплексът се простира от запад на изток от връх Ведерник (1124 м) около град Белоградчик до селата Боровица и Белотинци. Белоградчишките скали са извайвани от природата в продължение на повече от 200 млн. години. Червеникавият им оттенък се дължи на съдържанието на железен окис. Те са разнообразни по форма и големина скални творби, издигащи се на повече от 100 м височина.

Първата група скали е разположена около град Белоградчик. Имената на по-известните от тях са Конника, Мадоната, Дервиша, Адам и Ева, Гъбите, Лъва, Монасите, Мечката, Замъка, Овчарчето.

Друга група скали е разположена западно от града. Най-известните от тях са Збеговете, Еркюприя и Борич. До тези скали се достига по добре очертан път, подходящ за превозни средства. Наред с огромните насечени скали, тук могат да бъдат видени и дълбоки пропасти. Тук е и най-интересната каменна композиция – Близнаците, Малък и Голям Збег, където е имало крепостни твърдини. Скалите са били използвани като естествена защита от византийци, българи и османци през различни епохи. В миналото тук са издълбани стотина стъпала, някои от които са запазени и днес. На много места се забелязват и останки от постройки, зидове, парчета от тухли, фрагменти от керамика.

Около Збегове и Борич има скали с най-причудливи форми, наподобяващи гигантски сфинксове, глави на маймуни, мумии, минарета и кубета на джамии, крилати змейове и др. На около 4 км източно от града се намира трета група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишката пещера.

Четвъртата група се простира между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък, Пчелин камък, Торлак, Момина скала.

Последната група скали е разположена около селата Гюргич и Белотинци.

Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-късно и от българи, и от османци – Белоградчишката крепост.

Днес крепостта е също толкова популярна сред туристите, колкото и скалите.

На 100 м от Белоградчишката крепост се намира Астрономическата обсерватория на Института по астрономия към Българската академия на науките. Обсерваторията има три телескопа, с които посетителите могат да наблюдават нощното небе.

В района на Белоградчишките скали е забранено замърсяването и катеренето по скалите. През 2007 г. Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса „Новите седем чудеса на света” и заеха една от челните позиции, макар и да не стигнаха до финала.

Още от Туристически дестинации

Златната маска на цар Терес

06.12.2019

Нишка крепост – една от най-добре запазените…

05.12.2019

Остров Свети Стефан – бисерът на Черна гора

04.12.2019

Тайнствената усмивка на Мона Лиза привлича милиони в Лувъра

03.12.2019

Всички от Туристически дестинации