Вестик „Щурец“ за положението в България през 1933. И деветдесет години по-късно

През 1933 г. във вестник "Щурец" излиза статията "Пътеводител за България – пътища и безпътие". За неин автор е сочен големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев.

ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА БЪЛГАРИЯ – ПЪТИЩА И БЕЗПЪТИЕ

За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление. Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа. Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“. В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси."

* Райко Николов Алексиев (07.03.1893 – 18.10.1944) с псевдоним Фра Дяволо е български художник, карикатурист и фейлетонист. Неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България; сътрудник на периодичните издания „Македония“, „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932 – 1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложби.

Арестуван е след 9  септември като „враг на народа“ заради творчеството си. Алексиев бива пребит до смърт и умира на 18 ноември 1944 година в София. Месеци по-късно – през март 1945 г., е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от т.нар. народен съд по известното Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Конфискувано е личното имущество на семейството му, а цялото им движимо имущество е разграбено. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е реабилитиран. Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“.

Още от Други

МОН: По-малко домашни и изпитвания

14.08.2023

Креативен център Русе, стартира курс по начална…

10.08.2023

5 любопитни факта за най – популярната подова настилка.

09.08.2023

ТИД 2023 стартира на 25 юни, за 66-и път!

23.06.2023

Всички от Други