Запознайте се с група от защитени територии и природни забележителности "Ломовете"

Ломовете са множество от защитени територии и природни забележителности с различен природозащитен статус и режим на посещение са ситуирани близо и около каньоновидните долини на река Русенски Лом и нейните притоци. Общата дължина на мендрите на река Русенски Лом и трите му притока надхвърля 100 километра. Реките са богати на риба, а реките Мали Лом и Черни Лом - и на раци. "Ломовете" е място, известно с десетките си пещери. Освен най-известната - "Орлова чука", при своите странствания туристът може да попадне и в Голямата писанска и Вятърничевата край река Бели Лом, "Темната", "Зоровица" и "Водната" край река Черни Лом , "Арнаутската" и "Каровата" край река Мали Лом. Пещерите "Орлова чука" , "Зоровица", "Божкова дурка" и "Гъбарника" при с. Красен, Община Иваново са подземни пещерни местообитания с европейско значение за опазването на прилепите. Резерват "Бели Лом" и Защитена местност "Ломия" Обявен за резерват през 1980 г., "Бели Лом" е защитена територия с най-висок природозащитен статус. Намира се в землищата на с. Кривня, Община Ветово, Област Русе и Община Цар Калоян, Област Разград. Площта от 775,5 хектара представлява основно широколистна гора, в която преобладава липа и дъб, а северната граница на резервата е каньоновидната долина и левия бряг на река Бели Лом. Гората е на възраст около 65-70 години. Резерватът е царство на горски обитатели. Установени са повече от 70 вида птици. Тук могат да се видят почти всички видове кълвачи, които обитават България. Гората дава убежище за интересни хищни птици. В нея мътят малък креслив орел, малък и голям ястреб, горска ушата сова, бухал. По северната граница на резервата, която представлява високи скални венци от долината на река Бели Лом гнезди черен щъркел, а в близкото минало - египетски лешояд. Ценността на резервата се допълва от земноводните - няколко вида жаби и дъждовник; от влечугите - пепелянка, няколко вида гущери и костенурки, и от бозайниците - различни видове прилепи, благороден елен, сърна, дива свиня, лисица, вълк, язовец, черен пор, невестулка, дива котка, заек, таралеж и др. Пещера "Орлова чука" Пещерата се намира в живописната долина на р.Черни Лом - левия му бряг между с. Пепелина, Община Две Могили и с. Табачка, Община Иваново. Открита е през 1941 г., а от 1957 г. е благоустроена. От 1963 г. е обявена за природна забележителност, а от 1978 г. е археологически паметник на културата от национално значение . Пещерата е с международно значение за опазване на 8 вида прилепи. Пещера "Божкова дупка" На 2 км западно от резерват "Бели Лом". Пещерата е бедна на вторични образувания и не е голяма. Пещерата обаче се обитава се от интересни видове прилепи: южен подковонос, голям подковонос, малък подковонос, нощник на Бехщайн, пещерен дългокрил, дългопръст нощник и трицветен нощник. На места слоят прилепно гуано надхвърля 1.20 м дебелина. Пещерата „Божкова дупка" е местообитание и на редки паяци. Според специалисти тя е единственото находище в страната на троглобионта Porrhomma microps. (троглобионти - организми, които населяват пещерни екосистеми и са се адаптирали към живот без светлина). Природен парк "Русенски Лом" Създаден през 1970 г. като защитена територия, паркът носи името си на река Русенски Лом - последния десен приток на река Дунав. Обхваща основно каньоновидните долини на трите му основни притока - Бели, Мали и Черни Лом между селата Писанец, Сваленик, Червен и Иваново. В парка са ситуирани и интересни културно-исторически паметници - средновековната крепост при с. Червен и Ивановските скални църкви, паметник под егидата на ЮНЕСКО. Природни и културно-исторически забележителности в близост: Басарбовски скален манастир "Свети Димитър Басарбовски"; Пещера "Орлова чука" - село Пепелина, Община Две Могили, Рибарници между с. Басарбово и с. Красен - една от най-красивите части на река Русенски Лом Биологично разнообразие Преобладаващото наличие на варовик в ландшафта на парка предопределя и необикновено голямото биоразнообразие. Растителния свят обхваща близо 1000 вида. В парка се срещат един български ендемит - ковачев зановец и пет балкански - диекианов лопен, емилипопово прозорче, жълт равнец, македонска какула, хаарбахиево сграбиче; 12 вида орхидеи, 9 вида перуники и много редки растения като горската съсънка, кавказката копривка, източна ведрица и др. Животинския свят е също толкова богат. Неизброими са безгръбначните му представители. В парка обитават сколопендра, карпатския скорпион, бръмбар носорог, еленов рогач, малко богомолче. Реките се обитават от 22 вида риби. Паркът дава подслон на 10 вида земноводни, 19 вида влечуги, в т.ч. 3 вида костенурки, гекон, 8 вида гущери и 7 вида змии. Тук може да се наблюдават голям стрелец, смок мишкар, пепелянка, змиегущер. Долината е едно от най-добре запазените находища в България на медянката (Coronella austriaca ) Птиците наброяват 205 вида, от които 115 гнездещи. Поради спецификата на ландшафта, най-интересни са скалогнездещите. Природен парк "Русенски Лом" е най-северното местообитание в България на египетския лешояд, а бухалът е с най-голяма гъстота на разпространение за единица площ в страната. Скалните райони се обитава също от белоопашатия мишелов , черния щъркел, алпийския и черен бързолет, червенокръстата лястовица, синявицата, червения ангъч. В горите около каньоните мъти малък креслив орел, орел змияр, голям и малък ястреб, черен кълвач, осояд. По време на пролетната и есенна миграции на птиците, долината на Русенски Лом се ползва за придвижване от малкия креслив орел, полски и тръстиков блатар, червената каня. От 92 вида бозайници тук могат да се срещнат 70, обитаващи най-различна среда: водна, подземна, пещерна. От 35 вида прилепи в Европа и 33 в България, паркът се обитава от 26 вида прилепи. Следващи по брой са гризачите - над 20 вида, от които европейският лалугер е с добре запазена популация и представлява важна хранителна база за едрите хищни птици. От хищниците най-интересни са невестулка, белка, видра, дива котка, вълк. Чакалите са твърде многобройни и вечер около залез слънце повсеместно огласят каньоните със специфичното им групово виене. Запазените степни земи около горната част на каньоните са добър дом за големия и добруджанския хомяк, степния и пъстър пор. Информация: http://danubetournet.eu/index.php [nggallery id=108]

Още от Любопитно