С всяка изминала година площите с маслодайна роза в България значително намаляват, а много насаждения остават изоставени. Производителите предупреждават, че без сериозна подкрепа от държавата този традиционен за страната символ е застрашен.
Петър Симеонов, който се занимава с розопроизводство повече от три десетилетия, споделя, че последните години са били изключително трудни за сектора. Ако 2024 г. е била слаба, то 2025 г. е довела до още по-големи загуби, в резултат на което много стопани са изоставили градините си, включително големи площи, които не се обработват вече с години.
Освен икономическите трудности, производителите са притеснени и от климатичните условия. Макар че по-ниските температури в момента забавят развитието на растенията, съществува риск от слани през април, които могат бързо да унищожат реколтата. В същото време се оказва, че част от регистрираните розови насаждения съществуват само формално.
Ниските приходи принуждават много хора да се откажат от тази дейност и да търсят други източници на доходи. Разходите за производство непрекъснато растат, а цената на ръчния труд се е увеличила значително. Освен това по време на кампанията трудно се намират работници, тъй като трудът е тежък и сезонен.
Розопроизводителите настояват за по-активна държавна политика, включително популяризиране на българското розово масло на нови пазари като Азия и Австралия. Според тях конкуренцията от страни като Турция и Азербайджан се засилва, а без навременни мерки България може да изгуби водещата си позиция в този сектор.
Въпреки че към момента растенията се развиват добре, прогнозите за реколтата остават несигурни. Комбинацията от ниски изкупни цени, недостиг на работна ръка и натиск от външни пазари поставя под въпрос бъдещето на розопроизводството в Розовата долина.
Снимка БГНЕС
15.09.2026
15.09.2026
09.09.2026
03.09.2026
03.09.2026