Жълточелата сколия - нaй-едрата оса в България и Европа

Други 30.06.2020 | 09:06ч.

Жълточелата сколия (Megascolia maculata) се среща в Южна Европа, в т.ч. и България. Разпространението на север достига до Чехия и Австрия. Всъщност разпространението на вида зависи от това, дали в района се срещат ларви на едри бръмбари, които се използват при нейното размножаване. Прави неотразимо впечатление с големите си размери и атрактивен външен вид. Английското наименование „мамутна оса” в случая е доста по-сполучливо – насекомите имат космати участъци около главата и коремчето. Женската достига дължина до 5,5 см., докато мъжкия е почти наполовина по-дребен. Мъжкият се различава още по това, че главата му е съвсем черна. За да се придобие представа за размера на насекомото в една от фотографиите съм го снимал заедно с медоносна пчела, чиято дължина на тялото е 13 мм. Спрямо човека сколията е абсолютно миролюбива и не проявява агресията на другите видове оси. Стига някой търсач на силни усещания да не прави опити за улавянето и, защото ужилването на мощното жило е особено болезнено. Факт, за който природата се е погрижила да ни предупреди чрез ярките жълти петна по тялото и главата. Храни се с нектара на различни цъфтящи растения. При теренни проучвания съм установявал често да предпочита цъфнал див лук. Преди десетина дни в малко находище от див лук, състоящо се от петнадесетина растения открих едновременно три женски и един мъжки екземпляр.

Женската търси в изгнила дървесина или почвата ларви на едри бръмбари, най-често на бръмбара-носорог. Когато ги открие осата ги парализира с мощното си жило, след което снася своето яйце върху парализираната ларва. Ларвата представлява хранителния склад, който осигурява развитието на бъдещата жълточела сколия. Когато порасне и достигне размера на възрастната сколия, тя какавидира в почвата и на другата пролет излита навън.

Автор: Илиян Вълчанов

Още от Други

© 2019 Thesite All rights reserved!