146 години от Освобождението на Русе

След падането на Плевен през декември 1877 г. руските войски подготвят нападение, за да превземат Русчук. Руското настъпление и успехите от края на 1877 г. обаче се увенчава с подписване на Одринското примирие от 19/31 януари 1878 г., първа точка, на което гласи: „България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско..“ и според което градовете-крепости от четириъгълника Русчук-Силистра-Варна-Шумен трябва да се предадат в седемдневен срок. След сключване на примирието, на 1/12 февр. 1878 г. главнокомандващия на Източния отряд, Александър Александрович заминава за Петербург и за началник на отряда е назначен ген. Тотлебен.

Ден по-късно в главната квартира пристигат 2 турски офицери от името на Кайсерли Мехмед паша, комендант на Рушчушката крепост да водят преговори по предаването ѝ. На 4/16 февруари започва изтеглянето на турския гарнизон от Русенската крепост. С влакова композиция по посока Шумен и Варна първи напускат част от гарнизона, архивите на вилаетското управление и администрацията. Изтеглянето на турските войски и имущество продължава безпрепятствено и в града остава само караул, командван от Салем паша.

На 8/20 февруари 1878 г., на зазоряване руските войски под предводителството на ген. Тотлебен се отправят към Русе. Към 9 часа сутринта, по шосето от град Бяла, водещо към предните укрепления на Русчук, се появява първият батальон на 128-ми Болховски пехотен полк. Малко след това пристига и командващият отряда ген. Тотлебен, съпровождан от своя щаб. Посрещнат е от турски караул, воден от Салем паша, българска делегация, начело с епископ Климент Браницки (Васил Друмев), както и от множество хора, изпълнени с възторг. Епископ Браницки поднася на ген. Тотлебен хляб, сол и благодарствен адрес. След отговора на руския генерал, ликуващото шествие поема към катедралата „Св. Троица” за благодарствено молебствие. Английски и руски вестници от онова време картинно описват изгрева на свободата над Дунавският Русчук и поместват словото на Браницки, в което той казва: „И така нашето горещо желание се изпълни. След дълги години очаквания и съмнения, след дълги страдания и страх, накрая виждаме вас, храбрите и благородни воини, сред нас, като ни поднасяте желания мир.….”

За посрещането от местното население ген. Тотлебен пише в дневника си „Ние вървяхме пеша и от време на време спирахме, за да изчакаме пехотата. На пътя някой жители се кланяха, а други викаха „ура“. По балконите имаше много жени. Турските жители гледаха равнодушно, но се държаха скромно и спокойно. Особен възторг от страна на българите нямаше. Те още не знаеха каква ще бъде тяхната участ и се страхуваха да не се компрометират в присъствието на турците… След това шествието тръгна към църквата. При нейната ограда депутация от града ми поднесе хляб и сол, а един от техните представители произнесе реч на български език, в която се изразяваше признателността на българите.“

На същия ден, откъм Разград, в града влиза и командващият 13 армейски корпус ген. Дондуков-Корсаков, който поема командването на Източния отряд, а ген. Тотлебен заминава за Русия. В града се създава Временно общинско управление с председател русенеца Атанас Гарвалов. Общинската власт се нарича „Градски управителен съвет“. В руската канцелария работи Иван Вазов като чиновник „за особени поръчения“.

Така Освобождаването на Русе става не чрез превземане от руските войски, а чрез предаване по силата на Одринското споразумение.

Източник: РусеИнфо

Още от Култура

Още от Старо Русе

© 2019 Thesite All rights reserved!