Академик Михаил Арнаудов – европейски учен с крупни национални приноси и един от лицата на Русе

В нашата културна история има едно поколение учени, на което е била отредена трудната задача да изведе българската филологическа наука от възрожденския й стадий и да я превърне в една напълно съвременна, на високо европейско равнище научна дисциплина. Тук, в редицата на такива видни учени се подрежда русенският академик Михаил Арнаудов. Той е талантлив ученик и приемник на Шишманов, направил крупни приноси в областта на литературната история, фолклористиката и литературната теория.

Михаил Арнаудов е роден на 17 октомври (5 октомври стар стил) 1878 г. в Русе. По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов.

Едва 20-годишен, заминава да специализира в областта на древните източни литератури в известни западноевропейски университети - Лайпциг, Прага, Берлин, Лондон, Парижката Сорбона. През 1904 г. защитава докторат по философия.

Получил първокласна филологическа и философска подготовка, Михаил Арнаудов се връща в България като гимназиален учител във Видин и София. Продължава научните си занимания, в резултат на които се явяват няколко научни публикации.

Още в 1905 г. той издава „Сборник с български народни приказки”, а в 1913 – ценното изследване „Фолклор от Еленско”. Последователно се появяват трудовете „Български сватбени обреди” (1918), „Български сватбени обичаи” (1918), „Крали Марко в народната песен” (1918), „Кукери и русалии” (1920),„Студии върху българските обреди и легенди” (1924), „Очерки по българския фолклор” (1934), „Български народни приказки” (1938), „Български народни песни” (1938), ”Баладни мотиви в народната поезия” (1964) и много други.

Академикът обикаля сам и опознава непосредствено народа с неговия бит и творчество, а през 1916 г. има възможност да посети и бащиния си край – Македония, събирайки и от тези български земи обилен фолклорен материал. Благодарение на огромната си ерудираност по въпросите на световния фолклор той достига до интересни изводи и обобщения, открива връзките на българския фолклор с прастари традиции, дошли от близки и далечни земи.

Със същата любов и ентусиазъм Михаил Арнаудов работи и в областта на Българското възраждане. Той превръща в предмет на своите научни интереси делото на редица възрожденски дейци, събира многоброен и разностранен фактически материал, анализира и обобщава. С огромно търпение и последователност Михаил Арнаудов изучава архивите на отделни лица или обществени институции, отново и отново се връща към литературния текст, за да направи открития или пък да потвърди или отхвърли наложени мнения.

Друга област, в която М. Арнаудов прави голям научен принос, е литературната теория и психологията на литературното творчество. В книгата “Основи на литературната наука” обект на историко-теоретичното изследване е както предметът на литературната наука, така и историята на нейното възникване и развитие от Платон и Аристотел до най-ново време.

За широките научни интереси на М. Арнаудов свидетелствуват и неговите изследвания върху редица западноевропейски и руски писатели от ХVII в. насам, нато Пушкин, Гьоте, Русо, Ларошфуко, Волтер, Расин, Петьофи, Балзак и др.

Съвременник и личен приятел на някои от нашите класици, Михаил Арнаудов написва интересни изследвания и върху жизнения и творчески път на Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Иван Вазов, Иван Шишманов и други.

Важен елемент от дейността му е и редактирането в продължение на 18 години на списание “Българска мисъл”, в което са сътрудничили редица от най-видните представители на художествената и научна мисъл у нас.

В периода след 9 септември 1944 г. академикът споделя съдбата на по-голямата част от българската интелигенция. Със своите демократични убеждения, патриотизма и научната си етика, както и с несъгласието си да служи на наложената отвън политическа идея за признаване на небългарски характер на населението, езика и културата на Македония той заплатил с цената на нечовешки унижения и страдания. Оживял по чудо след ада на тогавашните следствие, съд, затвор, лагер и смъртна присъда, той се оттеглил с тихото достойнство на мъдрец в света на книгите и на вечните духовни ценности.

---

The Site публикува този материал с информация от уикипедия и материали от интернет

Още от Любопитно

Тържественото шествие в чест на 15 години от…

30.11.2014

2.12.2014г. Дискусия „Словото на любовта срещу…

26.11.2014

На тема "Будизмът днес" ще говори Валентин Борисов в BH кафе-библиотека на…

18.11.2014

Школа „Целият свят е сцена” учи на английски език чрез театър

16.11.2014

Всички от Любопитно