Мецосопраното Андреана Николова в очакване на Азучена

Опера Лицата на Русе Актуално 02.12.2014 | 09:12ч.

На 5 декември от 19.00 часа Русенската опера ще представи спектакъла на операта „Трубадур” от Джузепе Верди на своята сцена.

В ролята на Азучена е мецосопраното Андреана Николова. В Русе в главните роли ще й партнират Елена Баръмова и Стоян Даскалов /Леонора и Манрико/, Александър Крунев /Граф Ди Луна/, а в София Андреана ще пее заедно със световноизвестните оперни певци Алиса Зиновиева и Марио Маланини. В спектаклите участват още солистите Момчил Миланов, Пламен Троански, Йоланта Николаева, Александър Баранов, хор и оркестър на Държавна опера-Русе под майсторската палка на Найден Тодоров.

Андреана Николова е от певците - явления в оперна България. Още като студентка в Музикалната академия, тя прави впечатление с красивия си и богат мецосопранов глас, печели поредица от награди на престижни вокални конкурси и се радва на стремителен старт на професионална сцена. Дебютира в ролята на Азучена съвсем млада - на 26 години и вписва тази роля в списъка с най-свидните си изяви на сцена.

За ролята на Азучена от операта „Трубадур” на Джузепе Верди, за трудностите, за шанса, за израстването на един образ през годините – разказва Андреана, която очаква своята любима публика в Русе и София.

„Аз съм изключително щастлив певец, защото имам шанса да интерпретирам великолепната „Вердиева тройка“ (както сама си я наричам) - Амнерис, Еболи, Азучена Тези роли са училище за всеки мецосопран. Нюансите, великолепната мелодика и сложната партитура дават възможност за пълна изява на гласа - от драматичен гръден регистър, през кадифената плътност на средния до блестящи височини, заредени с изключителна емоционалност.

И въпреки, че обичам всички роли, които пея, тази на Азучена се откроява с актьорското си предизвикателство, прекрасната музика, драматизма на действието, динамиката на развитие и специалното значение, което има за мен.

Дебютът

Във „Фея-кръстница“ за мен се превърна легендарното мецосопрано Христина Ангелакова. Тогава директор на Софийска опера и балет, нейното доверие, любов и загриженост за младите певци, ме доведоха до дебют в „Трубадур“ на сцената на националния оперен театър, на „крехката” за мецосопрана възраст от 26 години. Часовете, в които тя ми помагаше тон по тон и фраза по фраза да градя образа на тази противоречива героиня, белязаха завинаги подхода ми към всяка нова роля - от нотния текст и чисто вокалната техника към смисловите вокални и драматургични акценти до търсенето на различни изразни средства.

Партньорите и диригентите

Последваха серия от спектакли и това ми даде възможност да укрепвам постепенно в ролята и да се срещам с прекрасни мои колеги, които ме подкрепяха и помагаха в първите ми стъпки. Няма как да не спомена Александър Крунев, Димитър Станчев, Румен Дойков, Нико Исаков, Живко Пранчев, Костадин Андреев, Бойко Цветанов, Камен Чанев, Маестро Георги Нотев - светла му памет! и незабравимите Леонори - Радостина Николаева, Габриела Георгиева, Цветана Бандаловска…На един от спектаклите гостуваше Калуди Калудов. Бях силно респектирана и притеснена, но той дойде в гримьорната, каза ми да не мисля за нищо, че ще бъде до мен през цялото време и да продължавам с грима, за да успее все пак да мине за мой син…

В паметно събитие за мен се превърна юбилейното честване на Маестро Борис Хинчев със спектакъла на „Трубадур“, в който имах честта да участвам. Срещата с диригент от такава величина даде нова страна, нови нюанси и акценти във фразирането и в музикалното осмисляне на образа на Азучена. Маестрото, светла памет на душата му, обичаше певците, поставяше ги в центъра на музикалната драма, дишаше с тях и ги водеше към пълно себераздаване.

Успехът с Азучена

Тази любима роля ми е носила много радост и удовлетворение, част от които са наградата на публиката и наградата на Софийска опера и балет на конкурса “Борис Христов“ през 2004 година.

Сцените

Имах щастието да пея Азучена в различни театри, в различни постановки както в България, така и в чужбина. С изключение на Стара Загора, съм гостувала в тази роля във всички театри в България, също и в Скопие. Освен в класически спектакли съм участвала в интересни модерни, изключително раздвижени постановки. В Националната опера в Букурещ спектакълът беше пищен, с огромна масовка, мултимедия, няколко нива на театралното действие. В театъра в Казан (Русия), премиерата на „Трубадур“ беше решена в стил готик-хорър (както беше определено). Бях с гола глава (перука, слава Богу!), обезобразено лице, кубинки, кожени панталони, палто тип пачуърк, зарината в пепел, черепи и кости. В този спектакъл разбрах, че мога да пея, докато се въртя по гръб на 180 градуса по земята и да се премятам по плоскост, с наклон от 45 градуса. Нали сме артисти на новото време, трябва да сме готови за режисьорските предизвикателства.

Азучена през годините

Работата миналата година с Маестро Георги Димитров издигна ролята на Азучена на ново ниво. След няколко години “зреене“ и „отлежаване“, намерихме нова дълбочина във вокалната интерпретация. Много ясно си дадох сметка за динамиката на развитие на образа.

Как се е променила през годините и какво ново искам да изведа в представянето й. Ако в началото беше важно чисто технически да се преодолява нотния текст и къде с имитация, къде с интуиция да се поднесе актьорския образ, с течение на времето и с развитието на вокалната ми техника, на преден план се изведе психологията и по-задълбочената и нюансирана интерпретация. А сега вече и самата аз съм майка и образът получава ново разбиране.

Широката гама от чувства, които изпитва Азучена - болка от най-тежката загуба, дълг към клетвата за отмъщение, любов към приетия за свой син Манрико, омразата към врага, фаталната предопределеност за невъзможно щастие и бъдеще, предизвикателството да се предадат различните състояния на транс - от драматично-истеричен до лирично-хипнотичен, дава възможност за пълно разгръщане на певческия и актьорския потенциал.

Азучена – в Русе и в София

Екипът е от определящо значение за успеха на всеки спектакъл. Щастлива съм, че ще бъда в компанията на Александър Крунев, с когото освен добро приятелство ме свързват много професионални успехи и дебюти. В Русе ще пея с моите любими колеги Елена Баръмова и Стоян Даскалов, с които винаги се чувствам прекрасно. С Марио Маланини имах удоволствието да участвам в „Дон Карлос“ в Солотурн (Щвейцария) и после в премиерата на операта в град Русе. Очаквам срещата с Алиса Зиновиева да бъде вдъхновение и удоволствие на софийска сцена.

И разбира се всичко това вплетено във формата, която Огнян Драганов ще придаде на спектакъла и обединено от талантливата палка на Маестро Найден Тодоров, който ще разкрие всички пластове на музикалната драма. Надявам се да успея да предам на публиката този невероятен динамичен и драматичен образ и по този начин да и оставя частица от себе си…

Визитка

Андреана Николова е солистка на Държавна опера-Русе. Започва да се занимава с пеене докато учи в училището за европейски езици „Св Константин-Кирил Философ“ в Русе. Продължава образованието си в Държавната музикална академия „Проф. П. Владигеров“ в София и още докато е студентка е забелязана и гостува в постановки на български и чуждестранни оперни сцени. Първата ѝ роля е на Улрика от „Бал с маски“ на Верди на сцената на Русенската опера.

Специализира в майсторските класове на Норман Шетлер, Александрина Милчева, Оливера Милякович, работи с Гена Димитрова. Участва в концерти и спектакли в страната и чужбина – Залцбург, Цюрих, Страсбург, Солотурн, Букурещ, Атина и др. Има участие в запис на Национална Опера - София под диригентството на Найден Тодоров. Андреана Николова е стипендиант на австрийската фондация Музиктеатър - Виена в Софийска Национална Опера.

Лауреат е на националните конкурси: „Пълдин“ – I награда, „Гена Димитрова“ – I награда, „Светослав Обретенов“ – II награда, „Парашкев Хаджиев“ – II награда, както и на международните конкурси: „Феручо Талявини“ (Австрия) - I награда и наградата на австрийската критика, „Ирис Адами Корадети“ (Италия) - III награда, „Борис Христов“ – III награда и наградата на публиката.

В репертоара й са централните мецосопранови партии от оперите „Дон Карлос“, „Аида“, „Трубадур“, „Бал с маски”, „Риголето”, „Фалстаф” на Верди, „Кармен” на Бизе, „Капулети и Монтеки“ на Белини и др. Предпочитана изпълнителка на кантатно-ораториални творби, в репертоара й се четат Реквием на Моцарт и Верди, „Меса Солемнис” от Бетовен, „Стабат Матер” на Перголези, Симфония №2 и „Странстващият калфа” на Малер, „Въоръженият човек” на Дженкинс и др.