Навършиха се 81 години от рождението на оперната певица Пенка Дилова

Култура Русе Опера Артисти 20.02.2024 | 08:02ч.

Пенка Дилова е родена на 18 февруари 1943 г. в София. Завършва Консерваторията при проф. Илия Йосифов и Чавдар Хаджиев. Гласът й е форматен мецосопран. Като студентка излиза за първи път на сцената на Учебния оперен театър – в ролята на Амастра от „Ксеркс” на Хендел и пее в Ансамбъла на Армията, където започва работа като солист след завършване на Консерваторията.

През 1969 г. печели награда при силна конкуренция от Общобългарското състезание за певци и инструменталисти в София и веднага е забелязана от специалистите. Следват ангажименти в Германия и Франция в спектаклите „Любовта към трите портокала” на Прокофиев, „Самсон и Далила”, „Вертер”, „Трубадур”, където си партнира с Хосе Карерас и Юлия Варадил.

След завръщането си в България се явява на конкурс за солистка на Русенската опера и е приета от директора Коста Крушовенски. Още с първите си изяви във „Вертер“ и „Дон Карлос“ се налага категорично в състава. Само за един сезон – 1975/76, тя се превъплъщава в шест различни по стил и характер роли: Дорабела от „Така правят всички”, Ефросина от „Момчил”, Берта от „Севилският бръснар”, Азучена от „Трубадур”, Фидалма от „Тайният брак” и Кармен.

Следва поредица от различни роли – драматични и комични. Репертоарът й е изключително широк – от Моцарт и Чимароза, през Росини, Доницети, Верди, Маскани, Гуно, Мусоргски, до Бритън, Меноти, Яначек, Константин Илиев и Лазар Николов.

Присъствието й на сцената е забележимо, дори когато ролята е по-малка. Запомня се и като Алиса в „Лучия”, Емилия в „Отело”, Мадлон в „Андре Шение”, Нянята в „Евгений Онегин”, Агнеса в „Юла” на Кюркчийски.

Участва и в много опери на български композитори: Ермиара от „Лето 893” и Теодора-Сара от „Мария Десислава” на Парашкев Хаджиев, Райна в „Тревога” на Александър Райчев, Ферина в „Еленово царство” от Константин Илиев и др.

Отделно внимание заслужават комедийните й роли: Берта, Фидалма, Фрау Райх от „Веселите уиндзорки”, Божена Куденщайн в „Цигански барон” на Щраус-син (1982), до последните й роли – Баба Цоцолана в „Патиланци” на Александър Йосифов (1995) и Цецилия в „Царицата на чардаша” (1997).

През 1977 г. е поканена от режисьора Стефан Трифонов за ролята на Костелничката в първата българска реализация на „Йенуфа” от Леош Яначек в Софийската опера. С Варненската опера триумфира като Сантуца от „Селска чест” от Маскани на фестивал в Барселона. Пее редовно и в Пловдив, Стара Загора, в цяла България. В края на творческия й път диригентът Емил Чакъров и продуцентът Глоц я ангажират за участие в записите на „Дама Пика” и „Евгений Онегин” – в малките, но отговорни партии на Графинята и Нянята в екип със световни певци. Това е един от звездните мигове на Петка Дилова в рано прекъсналата й кариера.

Литература:

Стамболиев, Огнян. 60 години от рождението на русенската оперна артистка Пенка Дилова. // Пристан (Русе), 2003, N 5, с. 28.

Стамболиев, Огнян. Пенка Дилова беше певица от европейски мащаб. // Музика. Вчера. Днес, 2003, N 4, с. 24 – 32.

Източник: РусеИнфо