Възстановяват атракциона край пещерата Леденика

Една от най-посещаваните пещери у нас –  Леденика стана известна през последните дни още веднъж, но този път поводът не беше приятен. Оказа се, че въпреки направена солидна инвестиция за атракцион край пещерата в който са вложени европейски средства, той не е бил направен достатъчно качествено и преди седмица заради пукнатини, част от него се срути. Проверка в министерството на регионалното развитие показа, че проектът е в гаранция до 4 август 2020 година. Така фирмата е длъжна да отстрани възникналите повреди или да замени некачественото съоръжение с ново, ако същото е негодно за използване по предназначение. След възстановяване на атракционния модул ще бъде направена проверка на място за установяване реалното състояние на обекта на интервенция и реализираните дейности от страна на изпълнителя и бенефициента по проекта. В случай че се установят нарушения или не бъдат предприети съответните действия от страна на бенефициента, може да бъде определена финансова корекция в съответствие с Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.

Леденика е разположена на 16 километра от Враца и се намира на територията на Природен парк „Врачански Балкан“. Намира се на 840 м надморска височина в Стрешерския дял на Врачанската планина. Образувана е в малмски варовици през кватернера, когато са се образували повечето български пещери.  Пещерата получава името Леденика заради натрупването в началните ѝ части – „Преддверието“ и „Малката зала“, на големи прозрачни и млечнобели маси лед през зимния сезон (от края на ноември до май, когато температурите в тях се понижават под 0 °C). Леденика е била известна още по времето на османското владичество, когато овчарите я използвали, за да съхраняват в нея мляко.

Входът на пещерата е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал, на дъното на долина, имаща форма на леген. Температурата се променя от –7 °C до 15 °C в преддверието и до 8 °C във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Има множество галерии и интересни калцитни форми – сталактити, сталагмити и сталактони, формирани в продължение на хиляди години. Дълга е около 320 m, с денивелация 37 м (-21 м, 16 м) и има десет зали. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата), в която се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 метра. Следват няколко метра, през които човек трябва да се движи ниско наведен – проходът Плъзнята. През него се достига до Малката зала, която има почти кръгла форма, дълга е 21, широка 17 и висока 5 м. Началните части на пещерата обикновено не задържат погледа, но именно тук от ноември до май се появяват заледяванията, дали името на пещерата. След още едно стеснение, през пещерния коридор Комата, се достига Голямата (Концертна) зала, дълга 60, широка 45 и висока до 23 м. Тя е много богата на образувания; някои от тях са наречени с различни имена заради интересната им форма – Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Колева, Къщичката на баба Яга и много други. Под Концертната зала се намира още една – Хладилника. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0,50 m, за което има легенда, че водата му е вълшебна и изпълнява желанието на всеки, който потопи ръката си в него.

От Голямата зала по железни мостове се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските и се стига до т.нар. Бяла зала. Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка на пещерата се нарича Седмото небе Пещерата е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според специалистите тя има „божествена“ акустика

Още от Туристически дестинации

© 2019 Thesite All rights reserved!