Признавам си Адам не е виновен, родих се просто от каприз,
нахраних го със грях и огън,
и го направих егоист.
А после взех да се оплаквам,
че все ме лъжат някакви мъже,
виновна съм, че не дочаках,
роди ме като бе дете...
А аз не тичах по градините,
ковах си кръста под едно дърво.
Разпъвах всеки през годините-
по сантиметър на любов ...
Целувах и изчезвах да предам ...
от женската си сласт на всеки грешен!
Признавам си невинен е Адам,
виновната съм аз, че по човешки
облякох кожата на земния живот,
а тя бе кална и ронлива...
Предадох неродения си плод
с нелепата си женска съпротива-
да не обичам никой повече от мен,
а в Рая няма място за подобни ...
Виновен е Адам, че в онзи ден
ми позволи да го запомня ...
картина: Roberto Ferri