Зимен Симеоновден

Русе РУСЕ АКТУАЛНО Актуално Последни публикации Днес 03.02.2026 | 09:02ч.

Зимният Симеоновден е третият от т.нар. вълчи празници – дни, белязани от сходни вярвания и строги забрани. Според народните представи жените не бивало да работят с остри предмети, да шият, плетат, режат или секат дърва, за да не се роди дете с белег по тялото или лицето. Празникът се чества на 3 февруари, веднага след Зимна Богородица, и в много отношения повтаря обичаите от предходните вълчи дни.

На тази дата Православната църква отдава почит на Свети Симеон Богоприимец и пророчицата Анна. Симеоновден е едновременно църковен и народен празник. Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от Симеон – като Симеон, Симеона, Симо, Симона, Мони, Мона, Моника и други.

В народните вярвания светецът е познат и като Симеон Бележник, защото се смятало, че „отбелязва“ хората с белези. Затова основната цел на обредите била предпазването на децата и бременните жени. Невестите трябвало да спазват редица забрани – да не режат, да не пипат вълна, да не изхвърлят пепел и смет, за да не разгневят вълците и да не бъдат наказани с раждане на белязано дете. Поради тези страхове денят се възприемал като неблагоприятен и в миналото се спазвал изключително строго. Днес Симеоновден се отбелязва най-вече като имен ден, а старите обичаи са съхранени само на отделни места.

Празникът е известен още като Стар Симеон и е част от обредния цикъл Трифунци. Той символизира прехода от зима към пролет – важен момент за предците ни, тъй като бележи началото на новата стопанска година. Подобно на Летния Симеоновден, и зимният е свързан със земеделската работа и грижата за земята. Денят се почитал и като защита от вредители – вълци, мишки и къртици, които застрашавали добитъка и реколтата. Въздържанието от труд и интимност се смятало за гаранция за здравето на животните и за раждането на здрави деца.

Тъй като следва празника на Зимна Богородица, Симеоновден се възприемал и като ден, посветен на бременните жени. Съществувало и поверие, че по първия гост, прекрачил прага на дома, може да се гадае дали новороденият добитък ще бъде мъжки или женски.

На празничната трапеза задължително присъствали обредни хлябове. В някои райони, като Пловдивско, питките се поднасяли с мед – за да се омилостиви Баба Шарка и да пази децата от болести. Хляб се давал не само на хората, но и на животните, като на рогата им се закачали малки кравайчета. Това подчертавало значението на добитъка за прехраната на семейството.

Ястията за Симеоновден били сходни с тези от другите вълчи празници – питки, краваи, баници, тиганици. Често се приготвял и петел, пълнен с ориз или булгур, както и зелник – традиционни обредни храни за този период.

Наред със зимното честване съществува и Летен Симеоновден, който също е посветен на светеца и плодородието на земята. Двете дати показват двойственото, „близнашко“ разделение на годишния календар и връзката му с природния и стопанския цикъл.

СНИМКА: BNR