Арнолдо Цоки (Дзоки) e прочут италиански скулптор, изваял статуята на Паметника на свободата в Русе, която се превръща в символ на града. По тази причина той завинаги остава един от емблематичните творци, с които неизменно се свързва Русе.
Цоки е роден през 1862 г. във Флоренция. По-известни негови произведения са статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Гарибалди в Болоня, на свети Франциск Асизки в Кайро.
Паметникът на Свободата в Русе е проектиран в началото на XX век от италианския скулптор, а е изработен от Георги Киселинчев. С течение на времето е придобил значение като един от символите на града и е част от герба на Русе.
Но историята му започва много по-отдавна от празничния ден на 1909 г., когато хиляди хора от цялата страна се стичат в Русе за официалното откриване на монумента.
Първите плахи идеи за построяването на паметник, с който да се отдаде почит на загиналите за свобода, са в началото на 80-те години на XIX век. Тогава е създадено Поборническо-опълченското дружество в Русе, известно с изключителното си родолюбие, твърде далеч от всякаква поза и комерсиалност.
Тържественото полагане на първия камък е на 4 септември. Мястото обаче не е добре известният от средата на 40-те години център, а в началото на днешния Младежки парк, където по това време се оформят първите алеи. За следващите 5 г. историческите източници не са много изчерпателни, но определено не ентусиазмът, а по-вероятно - парите - намаляват. Затова през 1895 г. общината и дружеството започват нова кампания за построяването. Този път обаче сменят мястото и решават паметникът да се издигне в центъра, който по това време все още се оформя като такъв.
От Австрия са доставени гранитни блокове за извайването на фигурата на жена - символ на свободата. В едната си ръка държи меч, а с другата сочи на север, откъдето са дошли руските войски. Отпред паметникът е украсен с лавров венец, кръст и надпис: "На поборниците и опълченците, които са взели участие за освобождението на България 1867-1877". Трите барелефа показват моменти от сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на Бузлуджа, връчването на Самарското знаме и отбраната на връх Шипка. Двата лъва също имат дълбоко символно значение - единият разкъсва веригите на робството, а другият брани свободата. В задната част има две оръдия трофеи. Паметникът е висок 17,80 метра и е доставен в Русе през 1907 г. Окончателно е завършен през 1908 г.
Вестта за откриването на паметника има изключително силен отзвук в цяла България. От много градове идват участници във войната, а влаковете са препълнени. Сутринта на 11 август започва с музика и хиляди хора, препълнили улиците още в 8 часа сутринта. Започва панихида и след това генерал Кирил Ботев - представител на царя, произнася слово и обявява паметника за открит. Скоро след това той се превръща в емблема на града и един от най-обичаните му символи.
Арнолдо Дзоки е проектирал и уникалната Флотска кула в Русе. Проектът за строеж на метеорологична станция е дело на бюрото на австрийския архитект Фридрих Грюнангер и е осъществен през 1885 г.

Легендите обаче мълвят, че чертежите за оригиналната кула са на италианеца Арнолдо Цоки.
Именно на Цоки като на все още сравнително начинаещ в професията била поверена и Флотската кула в Русе.
Легендите разказват и че в каменната снага на кулата е вградена сянката на красивата русчуклийка Катерина, която няколко години по-късно се разболяла, започнала да чезне и починала. Флотската кула на Русе е една от най-старите и интересни постройки. В нея е разположена хидрометеорологичната станция на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав. С историята на Флотската кула са свързани и първите редовни метеорологични наблюдения по нашите земи, започнали през далечната 1860 г.
Сградата от края на ХIХ век представлява оригинална каменна кула - красива и уникална за България, издигната на ръба на 46-метрова тераса на западния бряг на река Дунав при старото устие на река Русенски Лом. Тя била изградена върху останките на турската крепост Месихтабия и в близост до някогашните казарми.
Льосовите почви под Русе обаче правят много трудна задачата на талантливия италианец. Те постоянно се слягат и сградите над тях се напукват и потъват при навлажняване на льоса. Заради това бюрото на Грюнангер и в частност Арнолдо Дзоки решава да направят дълбока каменна основа на бъдещата Флотска кула, стигайки до кота 12. Така зданието, което е високо 14 метра, надолу било иззидано на тридесет метра дълбочина.
Основите стъпват на скала на брега на Дунава. Оттам нагоре кулата е зидана от здрав камък и не е мръднала и до ден днешен. В същото време много от околните къщи в квартала са съборени или напукани от земетресенията през годините.
В България Цоки изработва още монументалната конна статуя на Цар Освободител в София след спечелен конкурс (1901-1907 г.). Автор е и на бронзови скулптурни творби на паметници в Севлиево (1894), Ловеч, Оряхово, Дряновския манастир и скулптурен фонтан в Пловдив.
Арналдо Цоки умира през 1940 г. в Рим.
–
The Site публикува този материал с информация от уикипедия, материали и снимки от интернет
01.12.2014
22.07.2026
22.07.2026
18.07.2026
18.07.2026
14.07.2026