Бачковският манастир - перла в сърцето на Родопите

Ръководството на Бачковския манастир има намерение да изгради поклоннически център и голям паркинг за богомолците. Епископ Сионий заяви, че манастирът има благоволението от Светия синод, за да кандидатства по програма за обновяване на възможностите за поклоннически туризъм.

Предвижда се изграждането на паркинг, за да може в дните на големите поклонения да има къде поклонниците да оставят своите коли. Общият център ще включва различни възможности за отпочиване, запознаване с традицията на Родопите, както и други възможности в региона на светата обител.

Бачковският манистир е разположен в долината на Чепеларската река, на 10 километра от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което, заедно с внушителния му размер и богатата му история, го прави един от най-посещаваните в България. Той е основан от Великия доместик на запада и севаст Григорий Бакуриани в 1083г., по времето на византийския император Алексий І Комнин. По това време областта, където е основан манастирът, е част от Византийската империя и принадлежи на Григорий, който е и близък приятел на Алексий. За съосновател е приет и брат му, магистърът Абасий, вече починал по време на основаването, но завещал значителни суми и имущество за осъществяването му. В нарочния Устав, съставен от Григорий, изрично се посочват мотивите – добрият плод, който всеки православен християнин трябва да принесе на Бога и спасението на душите им. Делото е извършено изцяло с лични средства и „честни придобивки”, без да се използват по никакъв начин ангарии или незаплатен труд от страна на крепостните, принадлежащи на основателя.

Броят на монасите е определен на 50 души и един игумен. Първият е Григорий Вански, човекът ръководил непосредствено изграждането. Числото е значително, по същото време само два от цариградските манастири са по-многочислени. Първите монаси са от източните части на Византия – темата Иверия, районите на Тао и Клардж. По произход най-вероятно грузинци, но е възможно да е имало и православни арменци - в Националната библиотека в София се съхранява старо ръкописно евангелие на арменски език, произхождащо от Бачковския манастир. Въпросът продължава да е спорен сред историците. Същото се отнася и за братята Григорий и Абасий, наричани в едни от източниците грузинци, а в други арменци. Григорий споменава, че са синове на „княза на князете” Бакуриан, останали отрано сираци и пробили си път в живота благодарение на собствените си качества и вярната служба на византийските императори. Вън от всяко съмнение е, че са били православни, иначе не би било възможно да основат манастир във Византия. Сигурно е, че не е имало гърци сред манастирските братя с изключение на един, който да знае езика и да общува с местната администрация. Приемането на гърци е изрично забранено в 24-тата глава на Устава.

Григорий е добил от императора специален хрисовул, с който е осигурил пълна независимост на манастира, както от светска, така и от църковна власт, освободен е бил от плащането на данъци. Изрично е упомената независимостта му от близкия пловдивски митрополит(гл.3), все със същата цел. Уставът е приподписан от тогавашния Иерусалимски патриарх Евтимий. За да бъде тази независимост реална, основателят, който вероятно е бил неженен, е оставил основната част от немалкото си имущество на новооснования манастир. Значителен брой земи и селища в околностите на днешния Асеновград и самият град, упоменат като Станимака, в Родопите, а също и Беломорска Тракия – в солунско и гюмюрджинско(сега Комотини), са изброени като собственост предадена на манастира. Към манастира, за нуждите на поклонничеството, Григорий построява три страноприемници – метоси. Прилонгийски, Мармарски и Станимашки. Първите два, в районна на Беломорието, не са запазени, от третия е запазена черквата св.Георги и руините на жилищната част. Предоставен е необходимият стопански инвентар, впрегатни и домашни животни, само конете са 110.

За нуждите на богослужението са осигурени богослужебни книги, утвари, икони, богослужебни одежди, някои от които с богата скъпоценна украса. Седемнадесет хрисовула и ред други официални документи дават нужната юридическа сила на статута и собствеността на обителта. Във всички стари източници манастирът се назовава Петриционски - гръцкият вариант на Петрички, както е старото име на местността, където е построен. Бачковски става в късното средновековие, след възникването на едноименното село в близост. Бачкова се нарича нивата спомената в Устава и подарена също на манастира.

Още след основаването, в манастира е създадена и започва да действа книжовно-богословска школа. Григорий е успял да привлече в нея някои от изтъкнатите умове на времето си. Най-известен сред тях е Иоан Петрич(или Петрици), грузинец, ученик на Иоан Итал и на Михаил Псел. В Бачковския манастир той превежда на грузински „Начала” на Прокъл, пише съчинения против ересите. Завършва живота си в Грузия, в Гелати, след прекарани тридесет години в манастира.

Желанието на Григорий Бакуриани, костите му да почиват в основаната от него обител, не е съдено да се осъществи. Убит е три години след основаването, край село Белятово, на север от Пловдив, в сражение с местните павликяни. Тялото му не е намерено след боя. Но костите на по-рано починалия му брат, Абасий, са пренесени от Григорий и положени в манастирската Костница.

За времето от основаването си до заемането на територията на манастира от турците, след падането на Пловдив в 1363г., той очевидно е запазил независимия си статут въпреки няколкократните му преминавания ту в български, ту във византийски ръце. Българските владетели не само са го зачитали, но и надарявали. Особено значителни дарения прави цар Иван Александър през първата половина на ХІVв., когато е признат за съктитор на манастира и негов портрет е изписан в манастирската Костница.

В епохата на кръстоносните походи обителта е посетена от кръстоносци, които го намират в много добро състояние, с двор покрит с бели каменни плочи и притежаващ много икони и църковни принадлежности, богато украсени със злато, сребро и скъпоценни камъни. По време на Третия кръстоносен поход, игуменът на манастира бил отведен на среща с отседналия в Пловдив император на Свещената римска империя Фридрих Барбароса, императорът се отнесъл изключително благосклонно към отеца като го надарил богато и изпратил по живо по здраво в манастира.

След завладяването на Балканите от турците обаче, животът на манастира става много по труден. Старите привилегии са загубени и обителта трябва да плаща данъци на османската държава. През ХVІв. манастирът минава във вакъфа на султан Сюлейман І, което му носи някои данъчни облекчения, които му позволяват да понатрупа средства, с чиято помощ осъществява впечатляващото си преустройство в началото на следващия век. Наред с това, манастирът е обект на чести грабежи, частично е разрушен. Но монасите успяват да се справят и богослужението не спира.

След падането на старата българска столица в 1393г., Търнов град, Бачковският манастир е мястото, където най-вероятно е заточен последният патриарх на Втората българска държава – Св.Патриарх Евтимий. Тук той е приел и кончината на благословения си живот. Българският книжовник от първата половина на ХVв., Константин Костенечки, посещава манастира, воден от желанието да се учи от най-видния книжовник и духовник на Втората българска държава, но не го заварва между живите. Намира неговия ученик Андрей или Андроник. Очевидно Патриарх Евтимий е продължил книжовните и духовните си трудове и в Бачковския манастир. Още повече, че от края на ХІV и началото на ХVвв. в обителта има и българи монаси, чийто брой постоянно нараства и е имало кой да приеме и продължи Евтимиевата традиция. За съжаление времето и историческите премеждия не пожалват манастирската книжнина и ценности и сега данните с които разполагаме са доста оскъдни.

Началото на ХVІІв. е времето, когато на Бачковския манастир е вдъхнат нов живот, обителта е основно обновена при игумените Матей и Партений. Препостроени са из основи съборният манастирски храм „Успение на Пресвета Богородица”, манастирската изба, трапезария и метохът в Асеновград. От средата на ХVІІв. е и последното писмено свидетелство за наличието на грузински монаси в манастира – иерусалимският патриарх Доситей посещава обителта в 1669г. и оставя приписка в манастирския устав, отбелязвайки, че „манастирът е на грузините”. С възстановяването си в седемнадесети век, Бачковският манастир окончателно губи останките от църковна самостоятелност и става ставропигия на Цариградската патриаршия. Игумените се назначават от Фенер, често пъти са гърци и въобще нараства гръцкото присъствие в манастира, което не минава без съпротивата на българските монаси. Осемнадесети и деветнадесети век са белязани от борбите за надмощие между българи и гърци, нещо характерно впрочем и за околните селища – Пловдив, Асеновград и др. Българските монаси, независимо от затрудненото си положение, не пропускат да подкрепят нововъзникващото възрожденско просветно дело. В тефтерите е отбелязана помощта им за първото градско пловдивско българско училище „Св.св.Кирил и Методий”. Пак по това време – първата половина на ХІХв. – манастирът е разширен с втори двор, за нуждите на нарасналото, след реформите в Османската империя, поклонничество. В 1836г. е построена в него третата манастирска черква – „св.Никола”, изписана малко по-късно от Захари Зограф.

През втората половина на ХІХв. с разрастването на борбите за възстановяване на независима българска църква, нараства и напрежението сред манастирското братство. Гръцките монаси успяват да изнесат и скрият най-старите копия на манастирския Устав, на гръцки и грузински език, и сега те се намират в библиотеката „Кораис” на о.Хиос. Изнесени са и други книги и ценности. В края на века, след учредяването на Българската екзархия, съперничеството е окончателно разрешено с преминаването на Бачковския манастир в юрисдикцията на новата българска църква през 1894 г.

Понастоящем Бачковският манастир е ставропигия на Българската патриаршия и в него се покоят костите на двама от предстоятелите на Българската православна църква – екзарх Стефан и патриарх Кирил.

Манастирският комплекс заема площ от близа 8000кв.м и е разположен на 440м н.в. Включва два двора и четири църкви. Манастирът има и 13 параклиса, 8 в Асеновград и околностите му и 5 край манастира и пътя за Асеновград. В непосредствено съседство е биосферният резерват Червената стена, обитаван от редки за фауната ни животни и от някои растителни ендемити, като силивряка(Haberlea rhodopensis), растение от праисторическо време, украсяващо всяка пролет околните скали с небесно сините си цветове. Потокът спускащ се от Клувията, оживява долината, а водите му скачат в два красиви водопада. Близката Чепеларска река, наричана от местните Чая, дълги години е снабдявала манастира с пъстърва. И сега се случва някой от многото рибари да се зарадва на подобен улов. А на нетърпеливите рибата ще бъде сервирана добре приготвена в многото околни ресторанти и ресторантчета. Желаещите да останат по-дълго, могат да го направят като отседнат в самия манастир, а по-буйните, в хотелите и многото къщи за гости в близкото село Бачково.

Наред с туристи от целия свят, Бачковският манастир е посещаван и от много държавни и църковни гости, отдаващи почит на мястото му в църковния живот на българите и наслаждаващи се на запазените образци на църковно изкуство.

Още от Туристически дестинации

Батошевският манастир – най-старата света обител…

01.11.2019

Арменската църква в Русе пази реликви на стотици…

31.10.2019

Фото изложба и конференция промотират на селския туризъм в трансграничната…

29.10.2019

Флотската кула – мястото от където съобщават температурните рекорди в Русе

16.10.2019

Всички от Туристически дестинации