По негово време се появява ереста на Арий, който проповядвал, че Христос не е равнозначен с Отца, а само е подобен на него и има начало и край във времето. Свети Атанасй помага за разгромяването на арианството. Автор е на редица творби: „Слово против езичниците“, „Четири слова против арианите“, „Слово за въплощението на Словото“, „Книга за Светата Троица и Светия Дух“, „Житие за Свети Антоний“. Наречен е „баща на православието“.
Според народната вяра празникът бележи средата на зимния сезон. Светецът, на когото при подялбата на света се паднали зимните снегове и ледове, на този ден си съблича кожуха, облича копринена риза и качвайки се на висока планина, се провиква, за да прогони зимата. В този граничен ден се ражда и чумата. За да бъде омилостивена болестта, се коли черна кокошка и се пекат пресни питки, намазани с мед и набодени със стрък босилек. Те се раздават на домашни и съседи. Перата се запазват, защото се вярва, че носят лечебна сила. Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, ножари и налбанти.
Именният си ден празняват всички с имена Атанас, Наско, Атанаска.
Традиционната обредна трапеза включва пиле, пита с мед и свинско с бамя.
17.01.2023
13.01.2023
29.11.2024
29.11.2024
29.11.2024
28.11.2024
28.11.2024