Генерал майор Христо Драндаревски – основател и строител на Военния клуб в Русе

Христо Попкостов Драндаревски е роден през 1855 в Троян. Произхожда от стар чирпански дръндарски род, от където е и фамилното му име. Баща му е свещеник, чичо му е с духовно образование от Одеската духовна семинария. Младият Христо е запленен от национално-освободителната борба, попада в турските кауши и вероятно загрижените му роднини скоро го извеждат от България, за да се запише в Одеската духовна семинария. Скоро младежът напуска семинарията и през 1875 г.се записва в Одеското пехотно юнкерско училище. Обучението в това училище е 2 години. Подготвят се кадри за пехотата. Високото ниво на учебния процес осигурява освен военно и светско образование. Изучават се езда, каране на велосипед, музика, танци. Обучението е безплатно. На випускниците се присвоява звание подпрапорщик (офицерски кандидат).

Христо Драндаревски, юнкер в Одеското военно училище, заминава доброволец на фронтовете на Сръбско-турската война. Това му „приключение” е през лятото на 1876 г. В тази война участват и старите войводи и младите, вече образовани войни, обединени от надеждата за националното освобождение на България.

Потвърждение на участието на Драндаревски в тази война се намира и в кратките сведения за него при записването му в Русенското поборническо-опълченско дружество на 30 март 1901 година. Според тях, той е участник в Сръбско-турската война от  1876 година и е опълченец в Освободителната война, но може би в списъка на руските дружини, защото името му не фигурира в списъка на опълченците. И за това, в Пантеона на възрожденците  в Русе името му е споменато под № 187. ( 2)

Подпоручик от 12 април 1879, Христо Драндаревски е в състава на Руския окупационен корпус и е адютант на генерал-губернатора в Пловдив, вероятно Генерал Анучин (3) . От месец май 1879 г., съгласно изискванията на Берлинския договор, се урежда Източнорумелийската войска, по-късно наречена милиция, която се ръководи от Главен щаб. Щабът е попълнен с офицери от немски, френски и английски произход на служба при Високата порта. Съгласно Берлинския договор, милицията е местна военна сила и е подчинена на османската, като при нашествия или военни действия е задължена да я подкрепи.  По-голяма част от  командирите са  руски офицери, но по-низшите са българи. Един от тези млади офицери е Христо Драндаревски, който  е произведен за поручик на 13 юли 1881 г  и  на  3 март 1884 г. -  капитан. От  1885 е командир на Ямболската пеша дружина.

Идеята за съединение на двете България се формира още след Берлинския договор. „ С публикуването на своите Записки Захари пръсна в Източна Румелия своя комитетски ентусиазъм, съживи революционната традиция и даде на идеята за Съединението един тласък към съзъклятия” (4.). „В Ямбол  комитетът биде основан от капитан Драндаревски и гражданите Влахов и Бакалов” (5.). Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885  г. не е добре прието от съседните малки балкански държави, тъй като с присъединяването на Румелия Княжеството удвоява площта си, с което изменя значително съотношението между силите на Балканите и се превръща в основен претендент за най-големия дял от наследството на разпадащата се Османска империя. Още на 6 септември се пристъпва към мобилизация в Княжеството и  с циркулярна заповед на главнокомндващия армията на Южна България ( майор Данаил Николаев) се формират 12 дружини като на 7 септември със Заповед по народната войска на Южна България се обявява и там всеобща мобилизация и се назначават командири на военните подразделения. (6.) Ямболската дружина е с командир майор Пузиревски и временно командващ (капитан) Христофор Константинов Драндаревски. Като командир на Ямболската дружина Драндаревски първо охранява турската граница и след Сливнишките боеве с бърз марш участва в превземането на Ниш по време на Сръбско-българската война.  На 16 ноември под натиск на Австрия,  България и Сърбия сключват примирие.

За бойни заслуги по-късно Драндаревски е награден със сребърен медал за участие в Сръбско-българската война 1885 г.

Някои от българските офицери се поддават на руската пропаганда и организират детронацията на княз Александър I Батенберг, станал неудобен на руския престол. През нощта на 9 август 1886 г. въоръжените заговорници проникват в двореца и принуждават княза да се отрече от престола. Армията е раздвоена от своите командири.

Офицерите, верни на Княза, дават отпор на детронаторите. Във Варна ( 10 август) е арестуван командирът на полка кап. Сарафов, който заповядва присяга на временното правителство. „За комендант( на Варна) е избран капитан Драндаревски, а капитан Караджов за командующи полка”

( Телеграма до военния министър Никифоров. (7).

Драндаревски не се поддава на натиска  - нито на детронаторите, нито на руското консулство във Варна. Ето какво си спомня  Димо Петров Смядовски ( 8.) „На 25 вечерта (авг.1886) във военния клуб (в Русе) бяха събрани всички офицери. Кожухаров изложи своята мисия. Блъсков ( командир на 5 пехотен Дунавски полк) във военна униформа се разхождаше в коридора и чакаше развръзката. След речта на Кожухаров се започнаха страстни прения. Офицерите националисти, начело на които стояха Драндаревски, Кутинчев и Вълков настояваха енергически против всякаква намеса на военните в политиката. Една значителна група от русофили изказваха съмнение да се приемат предложенията на Шуменския гарнизон, към тях клонеше явно и Филов ( бригаден командир в Русе)” Драндаревски е от онези офицери, чийто патриотизъм и национализъм ще бъде надеждна опора на Българската армия.  Командирът на 5-ти пехотен Дунавски полк майор Андрей Блъсков е замесен в детронацията на Батенберг, поради което е арестуван, а на 24 септември уволнен в запаса. На 27 септември командването поема капитан Драндаревски. (9). От този момент животът и службата на Христо Драндаревски са свързани с Русе.

Трагични събития съпътстват русофилския офицерски бунт, в които, по силата на служебните си задължения, страна взема капитан Драндаревски. Той конкретно участва в потушаването на бунта в Силистра.    На 1 април 1887 Христо Драндаревски е произведен в чин майор.

На 31 юли 1887 г.  с парахода „Ориент” в Русе пристига новият държавен глава на България княз Фердинанд Сакс Кобург Готски.

През лятото на 1888 г. майор Драндаревски получава назначение командир на 3-та бригада и началник на гарнизона в Русе.

Майор Драндаревски, въпреки разбиранията му за ненамеса на армията в политиката, е стабилна опора на княза във вече отдалечения гарнизон. През 1890 г. Коста Паница е обвинен в организиране на държавен преврат.  Драндаревски и Паница са били „в един окоп” още от национално-освободителните войни. По-късно Паница е военен прокурор в Русе. Това не пречи на твърдия националист Драндаревски оглавил съда, да предложи смъртна присъда

Русе при идването на Драндаревски като военен командир е град, бързо проспериращ. (10.). Русе  е посещаван от короновани особи, макар и княжеският дворец да е само една голяма виенска къща, а офицерското събрание наема различни помещения, докато се настани в „Ислях хане”.

Градската управа с кмет  Петър Винаров на  първото заседание от Петата извънредна сесия на 21 март 1889 г. обсъжда предписанието на русенския окръжен управител  относно „ че се чувствало голяма нужда от здание  за военно събрание за господа офицерите от тукашния гарнизон, което заведение ще служело за школа на офицерите  в мирно време и предвид това, че в града не можело да се намери удобно здание за тази цел, то Старейшинският съвет на русенското Военно събрание в заседанието си от 11 януари т.г. (1889) решил да построи за своя сметка удобно здание за военен клуб, като избрал мястото...да се определят границите на участъка , на който ще се построяло зданието и направи градина за общо ползване на гражданите и военните....

.....Постанови:

1. Да се отдаде исканото място за клуб и градина на русенский гарнизон.....
2. Стойността на частните места да се изплати от общинското управление
3. Градината да бъде винаги на разположение на гражданите.”

(11. Жейнов, Иво и Веселина Антонова. Епоха на строителство.2005, с.122-123).

Председател на Старейшинския съвет на Военното събрание в този момент е майор Христо Драндаревски. Решено е клубът  да  бъде построен на мястото на турската крепост над Австрийското скеле, като за това Общината предоставя на Военното събрание територия  от 14 дка.

Князът пристига в Русе на 11 юни „ Пръв, който се яви пред високия гост беше бригадният командир майор Драндаревски, който му отрапортува за положението на повинната нему войска” ( 12.-  Мнение, 1890, 14 юни, с.3 ). Сам Фердинад поставя основния камък за бъдещия Военен клуб, първа сграда за тази цел в страната.  По-нататък статията съобщава, че военните дават обяд в нарочно построен павильон на самото място и Фердиданд „благоволил от личното си състояние” да отпусне 20 х.лв. помощ. Не може да се отрече приноса на командира на Гарнизона и резултатът от новаторската му воля. До построяването на Доходното здание Военният клуб „ФердинадI” става център на културния живот в Русе. Често се цитират спомени на русенци за баловете и забавленията във Военния клуб като щрих в европейското лице на града. Освен външния блясък, клубът е център на организирането на социалния живот на офицерите и подофицерите с библиотека и образователни програми.

Допускаме, че Фердинанд посещава често Русе за да „държи под око” вечно живото русофилско гнездо. Не напразно и Драндаревски – убеден националист и поддръжник на Стамболов, остава дълго време начело на военния  гарнизон. Той често пътува из страната, което се вижда от заповедите по гарнизон, подписвани от негови заместници. (13.ЦВА, Заповеди на 5 пех.Дунавска дивизия, 1892. микрофилм )

Преди да бъде произведен в подполковник, което Фердиднад прави при едно посещение на 2 август 1891 г,  Драндаревски става радетел за построяване на нови казарми за 5-ти пехотен полк. На извънредна сесия на Общинския съвет в Русе на 22 февруари 1892 г. се внася предложение за отпускане място за строеж на казарми ( 14.- Русенски общ.вестник, 1892, бр. 11 и 12, с.45). Предложението е прието и започва организацията по проектиране и строителство на Щаб и казарми на 5-ти пехотен полк, които до края на 20 в. са едно емблематично място за Русе, но днес, уви, вече не съществуват.

Драндаревски е произведен полковник на 2 август 1895 година и    остава на длъжност командир на 3-та бригада и през второто управление на стамболовистите. Избухват селските бунтове против заканапроекта за десятъка през 1900 г. в Русенско, отначало в  Красен, подкрепен от Пиргово, Иваново,и Щръклево и Божичен, срещу които полковник Драндаревски, по искане на окръжния управител,  изпраща полковник Попов и една рота войници да се запознаят с положението (15. Селските бунтове в Русенско 1900 година, с.. 13). Стига се до стрелба, но и до бързо споразумение. Участници свидетелстват, че настроението на войниците е в подкрепа на селяните и властта се въздържа да използва военната сила. Принудени все пак да стрелят, войниците и офицерите стрелят във въздуха и се предават на обградилите ги селяни. Това са войници от същите села и властта скоро разбира, че не може да разчита на тях. Бунтът в Тръстеник е овладян от пристигнали роти военни от Търново, Разград, Свищов и Добрич.

На 15 септември 1900 г. Христо Драндаревски е произведен в генерал-майор и става един от първите генерали в българската армия.

Името на Драндаревски е свързано и с откриването в Русе на един от най-въздействащите в България паметници на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 година. Открит е без благословията на княза от тогавашния министър на войната Стефан Паприков, сам герой от тази война.” Митрополит Василий отслужва панихида, генерал Паприков държи  реч. Церемонията завършва с дефилиране на войската пред министъра. Обядът е даден в дома на бившия командир на 5-ти пех. Дунавски полк  генерал Драндаревски. Репортерите отбелязват, че през цялото време е свирила военна музика. (16.Лебикян, Хачик. Паметникът на 5-ти пеши Дунавски полк.2010, с.31)

Генерал-майор Христо Драндаревски е уволнен в запаса със заповед на Н.В. № 13 през 1905 г.(17.Стефанов, Стефан. Предводители на запасни воини, 2013. с.42). Министър-председател по това време е Рачо Петров, който предприема превъоръжаване на българската армия, обвинен е в корупция и скандално напуска политиката.

Запасният генерал е един от видните граждани на Русе и на българското запасно войнство, също основател на Съюза на запасните офицери в България и негов председател през 1911 г. Неизбежната Балканска война пламва и запасният генерал е отново във събитията като началник на 5-а Дунавска дивизионна област. Той приема възторга на русенци от победата при Одрин: „... шествието потегли за паметника на падналите офицери и по-низши чинове  в сръбско-българската война. След това се направиха овации на генерал Драндаревски при комендантското управление. Там кметът и някои офицери стояха на балкона, от който г-н Огнянов, кмета, държа реч. Накрая той каза: „Г-н генерал, позволете ми от страна на русенци, от страна на падналите герои, да прегърна този мундир, да ви целуна”. И той целуна побелелия, разтреперан от възторг старец.”( 18. Васил Малчев. Ръкопис В:Балканската война през погледа на учениците преди 100 години и днес. Русе, 2014. с. 50-51)

Генерал Драндаревски  дава заповед за общото отстъпление на Русенския гарнизон и потопяването на плаващите съдове от флотилията, за да не попаднат в румънски ръце през юли 1913 г.

На 7 ноември 1913 г. в Русе се учредява Културно-национално дружество.

Вестник „Ратник”(19. бр.782, 8 ноември) пише на другия ден:

„Снощи, избраният комитет на КНД има събрание за конституиране на настоятелството и с абсолютно болшинство бидоха избрани следните лица:

Председател – генерал Христо Драндаревски , запасен генерал...”

Христо Драндаревски е женен за Екатерина, дама от руски произход. Наследниците си спомнят за нея, че е била учителка в Мъжката гимназия. Генерал Драндаревски напуска този свят в Русе на 26 септември, неделя, 1920 г. Некрологът  му е подписан от съпругата му, дъщерите Невенка и Цветанка, синовете Богдан, Коста, Асен и Борис. През 1920 г. вече са родени и внуците му Светослав, Кирил и Олга.

Синът Богдан е също офицер, участник в Първата световна война, в която е ранен и губи един крак. Асен заминава за Австрия и се установява там. В Русе днес живеят неговите правнуци Иво Балабанов и Владимир Драндаревски. Къщата на генерала е погубена в пожар и от него не са останали никакви вещи и документи освен един златен пръстен, подарен му от Фердинанд и няколко снимки – негови, на децата му като малки, както и на Богдан от фронтовете на Първата световна война.

Гробът на видния русенец и съпругата му се намира в гробищен парк Чародейка, преместен от гробище Възраждане. Необгрижван  и  в забрава, както и делото му и приноса му за българската военна история.

Документални извори:

1. Шипковенски, Цочо. Първият генерал от Троян. Ръкопис.

2. Българската възрожденска интелигенция. 1988, с. 226.

3. Шипковенски, Цочо. Първият генерал от Троян. Ръкопис.

4. Радев, Симеон. Строители на съвременна България, 1990, Т1, с.472.

5. Пак там, с.487.

6. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи.1985, с.18-21.

7. Радев, Симеон.Строители на съвременна България, 1990, Т. 2, с. 32.

8. ДА Русе БIII – 4.

9. История на 5-ти пехотен Дунавски полк  1885-1941. 1942, с. 129-130.

 10.Чендов, Георги Когато Русе беше Русчук. с .68-69

11. Жейнов, Иво и Веселина Антонова. Епоха на строителство.2005, с.122-123).

12.  Мнение, 1890, 14 юни, с.3

13.  ЦВА, Заповеди на 5 пех.Дунавска дивизия, 1892. Микрофилм.

14.  Русенски общински вестник, 1892, бр. 11 и 12, с.45.

15. Селските бунтове в Русенско 1900 година. 1975, с. 13

16. Лебикян, Хачик. Паметникът на 5-ти пеши Дунавски полк. 2010, с.31.

17. Стефанов, Стефан. Предводители на запасни воини, 2013. с.42.

18. Васил Малчев. Ръкопис В:Балканската война през погледа на учениците преди 100 години и днес. Русе, 2014. с. 50-51

19  Ратник, 1913, бр.782, 8 ноември.

Автор на материала:  Красимира Игнатова

Още от Старо Русе

Добри Немиров - със забележителен принос в…

15.03.2015

Актрисата Елена Хранова - Славеят сред Лицата…

08.03.2015

Максим I - Духовното Лице на Русе

22.02.2015

Голямата актриса Роза Попова или вълнуващият житейски път на едно от Лицата…

15.02.2015

Всички от Старо Русе