Голямата актриса Роза Попова или вълнуващият житейски път на едно от Лицата на Русе

Руска Михайлова Мануилова, известна още като Роза Попова, е родена през 1879 г. в Кюстендил. През живота си тя изиграва много силни драматични роли, включва се в много обществени дейности и името й е неизменно свързано с културния живот на Русе.

Докато учи средното си образование, Роза постъпва в пътуваща театрална трупа „Зора“. Учи театрално изкуство при Константин Сапунов. Пътува с театралната трупа на съпруга си Стоян Попов, по-късно я оглавява и тя приема името Драматичен театър „Роза Попова“. В периода 1900-1902 г. играе в „Сълза и смях“ и участва в хърватската трупа на М. Стойкович. От 1904 до 1906 г. с прекъсвания ръководи и играе в театралната трупа в Пловдив. След това заминава за Виена, където изучава литература и медицина във Виенския университет. Завръща се в България през 1908 г., когато е поканена от Йозеф Шмаха да играе в Народния театър. В него е актриса до 1910 г. В 1910-1911 г. е избрана за първи директор-режисьорка на театъра в Русе. През 1918 г. основава собствен театър в София. За кратко е актриса в Свободен театър. През 1923 г. създава Българска театър-студия, в която се занимава с театрална педагогика.

Освен, че се занимава с театрална дейност, Роза Попова превежда по-голямата част от пиесите, които поставя на сцена, пише мемоари, стихове, легенди, разкази, критически статии.

Актрисата се включва активно в обществената и политическа дейност - в македоно-одринското революционно движение. През 1913 г. е милосърдна сестра във военна амбулатория към Македоно-одринското опълчение.

Без да иска обаче, в един момент от живота си, Роза става жертва на лична драма, което за малко не коства живота й.

Роза има много почитатели, но съпругът й, известният писател Стоян Попов вярвал в нея и не я ревнувал.

Благодарение на таланта и популярността си, Роза има не малко ухажори, на които Стоян гледа като на тълпа, която задължително обгражда знаменитостите. Тази нагласа обаче дава предпоставка да се случат събития, които заплашват животът на съпругата му.

През 1900 г. двамата заминават на гастрол във Враца. Там се запознават с 25-годишния учител Тодор Богданов литератор, поет, голям романтик и фантазьор. Той се влюбва силно в актрисата и след дълго и маниакално преследване  един ден причаква пред дома на Попови. Съпругът Стоян излиза и Роза остава сама. Тогава Тодор звъни на вратата й, вади револвера и стреля в сърцето й, след което се прострелва и умира на място.

За щастие обаче нея успяват да я спасят.

След тази случка Министерството на просвещението уволнява актрисата, от страх, че на сцената на Народния театър може да играе жена, чийто морал е съмнителен.

Този факт не стряска Роза. Напротив, трудностите сближават повече съпрузите. През 1903-1912 г. двамата създават театрални трупи в Русе и Пловдив. Актрисата става художествен ръководител и на пътуващия театър "Роза Попова", чийто административен двигател е Стоян.

През 1926 г. писателят Теодор Траянов посвещава стихотворението си „Скитнишки напев“ на Роза Попова.

Песен моя, звуци глухи, есен ли през тебе вей? Бавно капят листи сухи, славей никъде не пей. Де са радост и копнежи, спомен ли са светли дни? Горест пътища бележи в лесове и равнини. Дебнат хали, дебне есен, тежка участ кой ще спре? В теб ли, моя мрачна песен, всеки миг сърцето мре?

---

The Site публикува тази статия с материали и снимки от уикипедия, книгата
„Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник“ от Мариана Димитрова и Стоян Йорданов и в-к "Монитор"

Още от Старо Русе

Художникът и сценограф Георги Каракашев - бележит…

01.02.2015

Змей Горянин - явление в българската литература…

25.01.2015

Тихо Обретенов баща на 7 достойни българи и едно от най-значимите Лица на…

18.01.2015

Георги Димитров Златев-Черкин бележит вокален композитор и педагог и един…

11.01.2015

Всички от Старо Русе