Максим I - Духовното Лице на Русе

Максим I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски от 4 юли 1971 до смъртта си на 6 ноември 2012 година.

The_Assu_Church_in_RousseМожем да наречем Патриарх Максим Духовното лице на Русе, тъй като животът му е тясно свързан с Дунавския град. Първите стъпки на младия богослов започват именно от Русе. Това е времето 1935–1938-ма година, в което Максим оставя три години в служба на църквата в русенския храм „Успение Богородично”. Това се случва след като той завършва Софийската духовна семинария. В Русе той е бил като счетоводител и църковен певец на храма. 

Роден е с името Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак в семейството на Найден Рачев и Пена Борджукова. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.

През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

Това назначение е знак за особена отговорност. В онова време за подобен пост се изисква извънреден такт и дипломатичност в общуването със светските власти. Висока оценка за служението на архимандрит Максим в Българското подворие в Москва дава в свои две писма Светейшият Руски патриарх Алексий I до Негово Светейшество Българския патриарх Кирил. В тези писма се казва: “Скромен във външните си прояви, вътрешно изпълнен със съзнанието за свой дълг, той спечели искрената любов на църковните среди в Руската православна църква и уважението на обществеността” . 

patriarh-maksim-big

След завръщането си в България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриархна 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

Патриарх Максим умира на 6 ноември 2012 г. в София на 98 годишна възраст.

На опелото на 9 ноември 2012 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София идват четирима православни предстоятели: Вселенският патриарх Вартоломей I, Сръбският патриарх Ириней, Атинският архиепископ Йероним II и Албанският архиепископ Анастасий, както и представители на почти всички поместни църкви. Погребан е същия ден в църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир в присъствието на стотици миряни и духовни лица.

През 90-те години, обаче, легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение, което довежда до разкол в БПЦ и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. Оспорването на легитимността се основава на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП). Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепя го и младият министър на отбраната Добри ДжуровТодор Живков също е в добри отношения с патриарх Максим, като изпълнява молбите му за възстановяване на църквата „Св. Спас“ в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.

Дядо Максим е автор на "На божията нива" (5 тома)

Награди и отличия

  • Орден "Народна република България", I степен, (1974 г.).
  • Орден "13 века България", (1985 г.).
  • Орден „Стара планина“, I степен, „за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му“ (Връчен му от президента Георги Първанов през 2004 г.).
  • Почетен гражданин на Троян, (2005 г.).
  • Почетен гражданин на София, (2011 г.).

The Site публикува тази статия с материали и снимки от уикипедия, книгата
„Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник“ от Мариана Димитрова и Стоян Йорданов 

Още от Лицата на Русе

Още от Старо Русе

© 2019 Thesite All rights reserved!