Необходима е поддръжка на JavaScript, за да работи системата коректно. Моля, активирайте JavaScript чрез настройките на вашия браузър и презаредете страницата.

Змей Горянин - явление в българската литература и едно от Лицата на Русе

Старо Русе 25.01.2015 | 01:01ч.

Светозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин е български писател и преводач от първата половина на 20 век.

Той е един от многото български писатели, които днес са незаслужено забравени. Змей Горянин е автор на много книги, сред които и творби за деца. Практически непознато на българските читатели е цялото му наследство – статиите, романите, разказите и стиховете му.

Роден е през 11 януари 1905 година в Русе. Завършва гимназия в родния си град (1924), работи като чиновник в Русе и София. От 1942 се отдава изцяло на литературна дейност. Автор е на над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел” и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин”, трилогията „Дунавът тече”, „Бачо Киро”, „Звезда керванджийка”. Освен страстта към писането той има и друга страст — филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.

През 1942 г. Змей Горянин е имал нещастието да бъде за кратко цензор в Дирекцията за печата, за което е преследван след 1944 година. Народният съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Фактически след престоя му в затвора, той се оказва в изолация. Не може и да мечтае да публикува. Но пък пише. Част от ръкописите му продължават да бъдат в неизвестност и до днес. Когато излиза от затвора, неговите идейни наставници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва:

„

Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт.

“

Последните години от живота си прекарва в манастира "Седемте престола". Умира при неизяснени обстоятелства, недолюбван от властта. Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека.

Душата ми копней за тишина, сърцето ми тупти безспир за мир. Зове ме Горда Стара планина и сгушения в нея манастир. 3мей Горянин

Това четиристишие стои на надгробния камък на Светлозар Димитров (Змей Горянин) в манастира "Седемте престола". Една трагична човешка съдба и един изпълнен с любов към Бога творчески път завършват в малката обител, сгушена в Стара планина, близо до Елисейна.

Много от негобите стихове са написани там.

ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ...

Женското сърце е разтегливо,

майчиното - непроменливо.

1951

FINITO

Щом не са жените вече дами,

щом са хулиганите писатели -

сбогом, мои крехки епиграми,

мои малки весели приятели.

1950

ТАКА Е НАРЕДЕН СВЕТА...