Георги Димитров Златев-Черкин бележит вокален композитор и педагог и един от Лицата на Русе

Опера Старо Русе 11.01.2015 | 11:01ч.

Георги Димитров Златев-Черкин е български вокален педагог и композитор. Роден е на 23 април 1905г. в Русе.

Започва да учи пиано на 9-годишна възраст. Като ученик се изявява като основател и диригент на ученически хор. По същото време започват първите му композиционни опити на песни и пиеси за цигулка и пиано.

През 1923 година завършва гимназия в Русе и е приет да следва в Държавната консерватория. Първата му специалност е пиано, а втората - пеене. Негови преподаватели са изявени български музиканти като Иван Торчанов, Добри Христов, Павел Стефанов и Никола Атанасов. През 1925 година прекъсва следването си в София, за да замине за Виена, в Държавната академия за музикално и драматично изкуство, където изучава сценично майсторство и пеене и взема частни уроци по композиция. По време на следването си във Виена Златев-Черкин написва множество солови и хорови песни и няколко инструментални пиеси. Участва като изпълнител на няколко оперни спектакли и това поражда интереса му към вокалната педагогика.

През 1929 година Златев-Черкин се завръща в България, където постъпва като преподавател по пеене в Консерваторията. Между 1936 - 1940 година отново е във Виена, където работи като асистент на проф. Лирхамер. При повторното си завръщане в България Златев-Черкин отново преподава в Консерваторията като извънреден, а от есента на 1944 година - и като редовен професор. Дотогава творчеството му се състои основно от солови лирически и кратки инструментални пиеси, а след 1944 година започва да пише песни на актуални политически теми и се обръща и към по-големите композиционни форми. В периода 1948-54 година Георги Златев-Черкин е ректор на Консерваторията. От 1955 до 1958 година работи като вокален педагог в Китайската народна република, като преподава в музикалните консерватории в Пекин, Шанхай и Тиен Цин. Там е удостоен с китайския орден „За изкуството и дружбата“.

Негови ученици са известни български певци, сред които Любомир Панчев, както и примата на световната оперна сцена Люба Велич. По времето, в което тя пее в хора на катедралата „Александър Невски” я забелязва Георги Златев-Черкин и й предлага да учи безплатно при него в Държавната консерватория. Той настанява талантливото момиче на работа в Софийската опера като хористка.

Черкин подарява билет за Виена на младата певица, където е прослушана от проф. Томас Лирхамер, ректор на Австрийската държавна консерватория. Той е толкова възхитен от певческите й данни, че я приема, без да полага задължителните изпити.

Черкин е автор на: 2 оперети, кантати, камерна музика, около 50 солови песни, песни за смесен, еднороден и народен хор и др. През 40-те и 50-те години създава едни от най-хубавите си камерно-инструментални произведения: “Пасторал” за флейта и пиано, “Севдана” за цигулка и пиано и др. (съществуват транскрипции за различни инструменти), както и песните “Синеоката”, цикълът “Бекярски песни” и др. Те са сред емблематичния музикално-поетичен български репертоар за изпълнителите. Носител на много отличия и награди. Починал е на 29 март 1977г.

Творчество

Оперети: “Бунтовната песен” (1955); “Скритото съкровище” (съвместно със сина му Г. Черкин, 1961).

Хорово-оркестрови:

“Септември 1923”, текст П. Тихолов кантата (1945); Малка кантата, т. на китайски Май Лин (1957).

Камерна музика:

Струнен квартет; Трио № 1 (1944), № 2 (1948); “Пасторал” за флейта и пиано (1948); “Старинна песен” за тромпет и пиано (1952); 3 пиеси за обой (1961).

За цигулка и пиано: “Севдана” (1944, авт. транскрипция за виола и пиано, за виолончело и пиано); Валс каприз (1944); Елегия (1946); Песен и Ръченица (1946); Вечерна песен (1946); Шега (1946); Четири малки пиеси (1947).

За пиано: Малка фантазия, 3 багатели, 2 етюда, 3 малки пиеси (1949); Български танц, 2 танца, Леки етюди (1950); Прелюд, Хоро (1951).

Солови песни:

“Синеоката”, т. Е. Багряна (1944); “Момини жалби” (1945); “Луда младост” (1946); “Леле, Яно” (1946); “Зимни вечери” (1958) и др.

Хорови песни: За см. хор: “Нашата партия”, т. К. Масларов (1945) и др. За еднороден хор: “Пристануша”, т. народен (1948) и др. Избрана лит. за него: Карапетров, Константин. “Георги ЗлатевЧеркин”. (С., 1974).

–

The Site публикува този материал с информация и материали от: Енциклопедичен справочник "Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век" на Мариана Димитрова; Стоян Йорданов, уикипедия и снимки от интернет,