Интервю с писателката Нели Цветкова

Писатели Интервюта НЕЛИ ЦВЕТКОВА Актуално 29.09.2014 | 08:09ч.

Нели Цветкова е родена в Русе. Завършила е Руската гимназия /сега СОУЕЕ/, после УПК за медицински сестри, а след това и Великотърновския университет, със специалност Социални дейности. Има издаденидве книги: "Ясновидката" и сборникът с разкази „Сълза за мама“.

Директор е на Общинско предприятие "Обществено хранене и социални услуги" - Община Борово, чиято дейност обхващадомашен социален патронаж, детско и ученическо хранене, кетъринг, домашен помощник.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В: Нели, в социалните мрежи се описваш като: „майка, съпруга, приятелка, директор, писател, самодеец, читател, носталгична русенка, убедена боровчанка и още няколко такива“. Как успяваш да обединиш толкова много роли?

О: Обикновено не е трудно. Нали за всяко нещо си има време и място? С годините се научих да се фокусирам върху това, което правя в момента, докато всичко останало кротко си чака реда. Разбира се, понякога ми идва в повече, но тогава разчитам на помощта на близките и приятелите. Ако се наложи, даже ръмжа. Но почти не се налага.

В: В книгата „Ясновидката“ засягаш темата за свръхестествените способности, които човек може да отключи при определени обстоятелства. Какво те вдъхнови да пишеш на тази тема?

О: Харесвам теорията, според която някога хората масово са имали способности, които днес наричаме паранормални, но после ги изгубили. Естествено, няма как да се докаже дали тя е вярна, но на мен ми се иска да е. Вярвам, че има много неща в нашия свят, които ние не знаем и нямаме нужната нагласа, за да ги проумеем. Но се надявам някой ден, след n поколения, това да се промени. А дотогава, просто споделям своите виждания. И още ще пиша на тази тема, а фентъзито е най-подходящият инструмент за това днес.

Между другото, смятам, че точно изкуството е носител на информация, кодирана и предадена по начин, който не следва пътищата на разума. Иначе защо понякога музика и картини ни въздействат и ни променят, без да ги разбираме?

В: Самата ти сблъсквала ли си се отблизо със свръхестественото?

О: Не съм имала преживявания, за които си струва да се разказва. Самата аз не притежавам подобни способности. Но виж, нашата велика и загадъчна земя от векове е известна с това, че тук има много хора с големи и малки свръхестествени дарби. Сигурно всеки познава поне по един човек, който е наследил от баба си някакво заклинание за баене за определена болежка. Аз съм виждала как това наистина помага. Има и хора, които могат повече, но те не са тези с кабинетите, таксите и импулсните телефони.

А аз съм само един наблюдател. За всяко нещо трябват летописци.

В: Вярваш ли в предсказания?

О: Вярвам, че могат да бъдат направени, но смятам, че не бива. Пробвала ли си да започнеш да четеш нова книга и по някое време да обърнеш, за да видиш края? Губи се толкова много от тръпката...

В: Да вярваме или да не вярваме? Това ли е въпросът на съвременният човек?

О: За мен тук въпрос няма. Човекът е така устроен, че вяра просто му е нужна. Иначе живее в ада на съмнението. Друг е въпросът в какво да се вярва, но вярата не се избира с разума, а със сърцето.

Ако говорим за религии, за мен всичките са една. И между религия и църква има голяма разлика.

В: Сборникът с разкази „Сълза за мама“ е изцяло посветен на проблемите на възрастните хора и хората с увреждания в малките населени места.Героите в сборника имат ли аналози в живота?

О: Да, но не са едно към едно. Аз като че ли никога не съм имала герой, който да преповтаря прототипа си напълно. Обикновено събират в себе си чертите на няколко души или носят нещо характерно от някого, когото познавам, а останалото е измислено.

По тези тежки теми няма как да се пише, без да си бил там, без да си видял и съпреживял. И така се появяват аналозите.

В: Кой е любимият ти герой от „Сълза за мама“ и защо точно той?

О: Обичам ги всички до един, но като че ли мъничко предпочитам тези от тях, които са бойци: като чичо Панчо, леля Лина и дори баба Добрина.

В: Образът на жената-жрица често се появява в творчеството ти. Коя е жената-жрица на XXI век?

О: Ти и аз. Нашите приятелки. Жените, които не познаваме. Всички. Прекалено дълго отношенията в обществото са били изкривени. Не е правилно нито потисничеството над жените, нито тази криворазбрана еманципация, която имаме сега. Ако иска да просъществува и да върви напред, човечеството трябва да постигне хармония между половете. И това ще го направят именно жените на XXI век.

В: Кои са твоите любими автори и книги?

О: Леле... това е дълъг списък. Ще го започна с двете големи „К“ – Агата Кристи и Стивън Кинг. Обичам Тери Пратчет, Майкъл Конъли, Пелъм Удхаус. С удоволствие препрочитам Ъпдайк, Джейн Остин, Пиер Бул, Колийн Макълоу, ван Хюлик. И кой знае още колко пропуснах. От българските най-любим ми е Елин Пелин. От съвременните съм убедена, че човекът с голямото бъдеще е моят издател Явор Цанев.

Както се вижда, доста клоня към фентъзи и крими. По принцип предпочитам в книгата да се случва действие, което да провокира у мен разсъждение и да ми остави свобода на избор в какво да вярвам. Затова по-философски звучащата литература рядко ме радва, нравоучителна ми е някак.

А, щях да забравя да спомена любима книга. „Пипи дългото чорапче“. Без майтап. Не че няма други, много по-сериозни, които съм чела по 4-5 пъти. Но „Пипи“ е моята любов на всички времена.

В: В едно интервю споделяш, че твоята сила е в емпатията. Тази сила не те ли натоварва понякога?

О: Знаеш ли, сега бих го казала по друг начин. Всички ние сме свързани с невидими нишки. Всеки влияе на останалите, иска или не. Логичният извод от това е, че емпатията е умение, дадено на всички. И щом е така, то не може да бъде чак толкова претоварващо.

Това, че определени хора предпочитат да не прилагат емпатия, си е техен избор. Но тези, които го правят, знаят, че при всяко взаимодействие енергията тече двупосочно. Всяко нещо, направено с добра мисъл, рано или късно се възнаграждава.

В: Имаш блог, в който публикуваш твои произведения и контактуваш с читателите си. Разкажи ни за този блог, как се роди идеята, как се разви и какво се случва с блога днес?

О: Блогът ми беше първото място, където започнах да говоря за себе си като писател и да се държа като такъв. Създадох го малко напосоки, за да си помогна с популяризирането, но постепенно той се превърна в мое любимо пространство, което ме показва пред хората, каквато съм. Продължавам да го поддържам, само ми се иска да имах повече време за него...

За читателите, които проявяват интерес, адресът му е: byneliforyou.blogspot.com .

В: Във визитката на блога си, обещаваш на читателите, че ще станеш „сериозна писателка“. Разбира се, това е с чувство за хумор, но успя ли да станеш това, което желаеше?

О: Имам още път да извървя, но вярвам, че се движа в правилната посока.

В: Кои бяха хората, които те подкрепиха в началото и с теб ли са те сега?

О: Най-верният ми почитател е моят съпруг. Обикновено той е първият, който чува новите ми разкази и винаги ме подкрепя. Дъщеря ми е човекът, от когото узнавам откровеното мнение на младия читател. Освен това с нея обичаме да си фантазираме разни неща и всъщност й дължа някои идеи. Има и още един човек, без когото едва ли щях да се осмеля да се занимавам сериозно с литература – моята приятелка Цветелина. Тя е филолог по образование и от нея съм научила много. Но и много бой съм изяла с показалката, образно казано.

В: По какво работиш в момента?

О: Дано никой не ми се смее, опитвам се да напиша пиеса. Явно, докато не си вкуся от всички жанрове, няма да се спра.

В: Как читателите могат да се свържат с теб?

О: Чрез съобщение на блога ми или на страниците на книгите във фейсбук.

В: Какво предстои?

O: На първо време предстоят още представяния на „Сълза за мама“. Досега са я видели само моите съграждани. А за началото на 2015-та планирам нова книга. Този път – хорър. И това е само началото. Следват изненади.