Любовни писма на повече от 100 години ни разкриват непреходната сила на любовта

Култура Русе Любопитно Актуално 14.02.2024 | 11:02ч.

„Съдби, години – всичко отминава…
Отива си светът и идва нов.
Но това, което винаги остава,
нарича се единствено ЛЮБОВ…”

Тя е вечната искра в сърцата на хората, която чака да бъде възпламенена. Тя не остарява, не се разболява и не умира никога. Нахлува без покана в живота ти, зашеметява те и не те пита искаш или не искаш. Оглупяваш от нея, вярно е, опияняваш се, но само чрез нея можеш да прозреш смисъла, да усетиш истинския вкус на живота. Прическите, дрехите, имената, порядките, хората даже се променят през годините и ще продължават да се променят, но не и Тя. Любовта си остава все същата, каквато я познаваме днес и каквато е била за Адам и Ева, хубавата Елена и Парис, Роуз и Джак, крадецът на праскови и жената на коменданта… и за безброй още други известни и неизвестни хора от всяко кътче на земята и от всяка епоха – смели воини от нейната армия, пожертвали много, понякога дори живота си… Всичко, за да й останат верни до края.

Държавен архив – Русе пази ценно съкровище, което ни разкрива непреходната сила на любовта. Разтворим ли съкровището пред нас се разкрива света на двама влюбени, които вероятно не успяват да изживеят чувствата си, зародили се в началото на ХХ в. в Русчук. Героят в днешната история е Ангел Кесяков, племенник на известния революционер Ангел Кънчев, син на неговата сестра Кина. Малко сведения има за Ангел Кесяков. Той е поет-символист, учил в Софийския университет от 1912 до 1914 г. Интересна подробност е, че паметникът на Ангел Кънчев, намиращ се в двора на църквата „Свето Възнесение”, е поставен през 1894 г. от бащата на Ангел Кесяков – подполковник Александър Кесяков – опълченец по време на Руско-турската война, а впоследствие в Сръбско-българска и в двете Балкански и войни. Ангел Кесяков умира в Русе през 1950 г., все още неженен. Дамата на неговото сърце е Даня – също от Русе, но без да знаем подробности за нея.

„Милий Ангеле, пиша ви посред нощ и в най-разнебитено състояние на моите нерви…Ей сега нашите едвам ме оставиха – имахме дълга разправия…Само когато имам вашата ръка в своята, когато ви слушам, мен ми се иска да живея! Аз съм ваша и ваша ще остана! В живота и в смъртта! Изнемогвам! Искам и имам да ви казвам много…В четвъртък, в 3 часа на кея! Горещо ви целувам. Ваша: Даня!”. Това е част от съкровището. Писмо от влюбената Даня до нейния любим Ангел Кесяков с дата 10 февруари 1915 г. В Русенския архив прилежно подредени лежат и други писма на двамата влюбени, разкриващи ни колко пламенни са техните чувства, но и колко неразбрани от света са. „Те не знаят как и защо и откога аз ви обичам. А вий знаете това обаче…Понякога само ми става много, много тежко, че тъй късно ви срещнах или по-право, че тъй късно сме се срещнали…” пише Даня. И в друго писмо добавя: „По дяволите всички, които ви мразят! Да бихме могли да отидем някъде далеч, далеч от тук!”.

Не е ясно как свършва тази нежна история. Съкровището от Русенския архив вдига завесата за една миниатюрна част от любовната история на двамата влюбени. Разлиствайки пожълтелите писма и четейки нежните слова ние можем за сетен път да установим, че любовта и в миналото, и днес, и утре с все същата сила вилнее в сърцата на хората. И пак няма да пита, няма да чака покани. Такава е тя – своенравна, нахална и дръзка! И млада, вечно млада, като пролетта! А днес нейният неугасващ факел е в твоите ръце, а нейната магия живее и в твоето сърце. Бъди неин проводник, бъди и ти неин всеотдаен воин, усмихвай се, радвай се! Но стига пледоарии и гръмки фрази, нека го кажем простичко – Любовта е най-якото, най-шантавото и най-красивото нещо на света! Обичайте се!

Толя Чорбаджиева
Държавен архив – Русе

Източник: РусеИнфо